Определение №509 от 25.9.2017 по ч.пр. дело №1981/1981 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 25.09.2017 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1981/2017 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. М. и С. М. М., двете от [населено място], срещу разпореждане от 03.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1445/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от посочените лица частна касационна жалба срещу определение № 1111 от 30.03.2017 г. по същото дело, потвърждаващо определение № 6541 от 15.12.2016 г. по в. ч. гр. д. № 834/2016 г. на Благоевградски окръжен съд. С първоинстанционния акт е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадената от М. К. М. и С. М. М. жалба срещу действията на ЧСИ М. В., рег. № 797, извършени по изп. д. № 20157970400343 и изразяващи се в издаване на постановление за възлагане на недвижим имот от 05.10.2015 г.
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се поддържа се, че атакуваното разпореждане е неправилно и се иска неговата отмяна. Частните жалбоподателки обосновават допустимостта да бъде обжалвано постановеното от въззивния съд определение с характера му на акт, издаден от орган, на когото са предоставени държавни правомощия, чиято цел е да предизвика задължителни за правните субекти последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
Становището на въззивния съд, че постановеното от него определение № 1111 от 30.03.2017 г. по по ч. гр. д. № 1445/2017 г. не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд е правилно.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е упражнил контрол за законност на постановеното от окръжния съд определение за прекратяване на производството, респ. за оставяне без разглеждане на частната жалба срещу действията на съдебния изпълнител, какъвто именно е и настоящият случай, е приета изрично в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, което, предвид принципно непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, уредено в новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г., е запазило своето значение и понастоящем. В същото е посочено, че производството пред апелативния съд е окончателно контролно производство.
С оглед изложеното, подадената от М. К. М. и С. М. М. частна касационна жалба се явява недопустима и поради това правилно е върната от въззивния съд.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1445/2017 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top