3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 509
С., 27.04. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1696/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма][населено място] против въззивно решение на С. градски съд от 16.07.2010 год. по гр. дело № 1776/2010 год., с което е потвърдено решение от 14.12.2009 год. по гр. дело № 13765/2009 год. на С. районен съд, с което е признато за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение на П. И. Ц. наложено със заповед № 2 от 02.02.2009 год. на изпълнителния директор на [фирма], същият е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „представител търговски услуги” и дружеството е осъдено да му заплати обезщетение за оставане без работа за шест месеца в размер на 5555 лв. със законна лихва от 09.03.2009 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че от значение за изхода на делото е тълкуването на хипотезата „незаконно недопускане до работа”, тъй като приетото с обжалваното решение влиза в противоречие с представено от жалбоподателя съдебно решение № 1974 от 14.12.2000 г. на ВКС по приложението на чл. 213, ал. 2 КТ, според което незаконно недопускане на работа на работника или служителя е налице и когато работодателят периодично през определена част от месеца не му позволява да идва на работа, да бъде на работното си място и да изпълнява трудовите си задължения – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът П. И. Ц. в писмен отговор на касационната жалба поддържа, че изложението за допускане на касационно обжалване не е мотивирано, представената съдебна практика няма отношение към предмета на спора по настоящето дело и обжалваното решение е съобразено със закона.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос не обуславя изхода на делото и в този смисъл не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Дисциплинарното наказание е наложено, поради неявяване на работа на служителя в 17 последователни работни дни в периода 05.01.2009 г. – 26.01.2009 год., без наличие на основателна причина за това. Уволнението е отменено, тъй като е установено, че работодателят не е допуснал ищеца до работното му място като запечатал офиса, където той работел.
Неправомерното недопускане до изпълнение на трудовите задължения, чието тълкуване жалбоподателят претендира да е от правно значение за изхода на делото, предполага възникнало трудово правоотношение и обективно неправомерно недопускане до изпълнение на работата – начално, преди работникът да е започнал ефективно изпълнение на трудовите задължения, след учредяване на трудовото правоотношение, или последващо, през времето докато трае изпълнението на трудовото правоотношение, т. е. „незаконното недопускане до работа” има правно значение докато съществува трудово правоотношение – аргумент от разпоредбата на чл. 213 КТ. В процесния случай недопускането до работа е част от изясняване на фактическата обстановка по заповедта за уволнението на ищеца, след като трудовото правоотношение вече е прекратено, затова въпросът има отношение към изясняването на спора по същество, а в настоящето производство не може да се проверяват изводите на съда по приетите за установени или за недоказани по делото фактически обстоятелства. Останалите два въпроса в изложението касаят пряко изясняване на факти по делото, чрез които жалбоподателят се стреми да посочи причината, поради която е запечатал офиса на ищеца, на които не може да се даде отговор, без да не се навлезе в обсъждане на спора по същество, а това, както се посочи е извън предмета на настоящето производство.
При тези съображения липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.07.2010 год. по гр. дело № 1776/2010 год. на С. градски съд.
ОСЪЖДА [фирма][населено място] да заплати на П. И. Ц. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 700 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ