О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 27.08.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.д.№ 2157/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. Н. срещу въззивно решение № 453 от 10.03.2014 г. по в.т.д.№ 4001/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 6021 от 06.08.2013 г. по гр.д.№ 4557/2012 г. на Софийски градски съд и при условията на чл.271 и сл.ГПК е отхвърлен предявения от касатора срещу ДФ „Земеделие” иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 177 000 лв., заявен като частичен от вземане общо в размер на 204 816 лв., представляваща незаплатена й финансова помощ по договор № 2814 от 28.12.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК за касирането му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че по въпроса „В случаите, когато неизправна страна се явява ДФ „Земеделие”, който е заявил прекратяване на договора и не е платил финансовата помощ, може ли да се позовава на чл.4.17 и чл.4.18 от договора”.
Ответникът по жалбата ДФ „Земеделие” оспорва допустимостта на касационното обжалване, а по същество счита че решението е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение решаващият състав споделил изводите, направени от първоинстанционния съд, че по сключения договор за предоставяне на безвъзмедна помощ за „изграждане на къщи за гости за селски туризъм в [населено място], общ.Т. ищцата е изпълнила в срок инвестицията по одобрения бизнес план, съобразно условията на договора и действащите нормативни актове, задължението си по чл.4.12 да предостави на ответника необходимата информация и изискуемите се документи и направения от това извод, че не са налице предпоставките на чл.87, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.7,1, б.”в” от договора за неговото разваляне. С оглед данните по делото обаче, че преди изтичането на петгодишния срок ищцата е прехвърлила имотите, предмет на инвестициите, с което е нарушила поетото по т.4.17 и т.4.18 задължение, съответстващо на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 14/2001 г. на МЗГ въззивният съд приел, че е налице основанието по т.4..4, б.”б” за фонда да откаже изплащането на договорената помощ. Във връзка с възражението на касатора, че това неизпълнение е ирелевантно, тъй като отчуждаването на имота е извършено след възникване на правото на договорената безвъзмездна помощ въззивният съд, като се позовал на задължителна съдебна практика, е приел, че след като договорното нарушение на ищцата е основание за връщане на правомерно получената помощ, то с още по-голямо основание е налице основание за отказ от плащане.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Посоченият от касатора въпрос не е правен, защото се отнася до конкретна договорна клауза, която може да бъде различна във всеки отделен случай и конкретен договор, респективно до тълкуването на договорната клауза, когато същата е недостатъчно ясна. Въведената с чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/2001 г. на МЗГ забрана за продажба или преотстъпване ползуването на придобитите въз основа на одобрения проект активи в продължение на 5 години е възпроизведена в разпоредбата на т. 4.18 от процесния договор. Законовата разпоредба и договорната клауза са достатъчно точни и ясни относно задължението на ползвателя на финансовата помощ, а и в питането му по същество се съдържа и отговора, който се дължи, а именно, че фондът не е неизправна страна по договора, след като той не дължи плащане на финансовата помощ в хипотезата на отчуждени от ползвателя в забранителния срок по чл.27, ал.1, т.2 от Наредбата активи, придобити въз основа на одобрения проект, каквато е и разглежданата в случая.
Поради липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 453 от 10.03.2014 г. по в.т.д.№ 4001/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: