О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
гр. София, 30.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1385/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. Н. и адв. Г. Н. в качеството им на процесуални представители на Г. Г. К., против решение № 1295/27.10.2016 г. по в. гр. д № 1153/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 72/13.04.2016 по гр. д № 161/2015 г. по описа на Районен съд – Провадия, с което е допуснато да се извърши делба на основание чл. 34 ЗС между Г. Н. П. и Г. Г. К. на апартамент № 11, на 4 етаж, в [жилищен адрес] с площ от 56, 28 кв.м., намиращ се в [населено място], ведно с прилежаща изба и 1,0433 % ид.ч. от общите части от правото на строеж върху парцел V, в кв. 8 по плана на града,[жк]и на правото на строеж, учредено върху общински имот УПИ IX-371, в кв. 49 с площ от 2000 кв. м., по плана на [населено място], [община], съсобствеността върху които е възникнала въз основа на придобивни сделки, при квоти по Ѕ ид. ч. за всеки от съсобствениците.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречия с разпоредбите на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане до касационна проверка. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск за делба.
Ответната страна по касационна жалба – Г. Н. П. е подала писмен отговор чрез адв. Д. П., в който е изразила становище за нейната недопустимост и неоснователност. Не е заявила претенция за разноски.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 вр. чл. 60, ал. 6 вр. 62, ал. 2 ГПК, от надлежно легитимирана страна с интерес да обжалва постановеното решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване.
Производството е по делба във фазата на допускането й. Съдът е сезиран от Г. Н. П. с искова молба против Г. Г. К. с твърдението, че с ответника са бивши съпрузи, като по време на брака им са придобили по силата на разпоредителни сделки собствеността върху апартамент в [населено място] и право на строеж върху поземлен имот в [населено място]. Бракът между страните е прекратен с влязло в сила през 1992 г. Иска се допускане на делба при равни квоти. В отговора на исковата молба Г. Г. К. е възразил срещу основателността на иска. Заявил е, че на основание придобивна давност е станал едноличен собственик и на двете вещни права. Първоинстанционният Районен съд – Провадия е допуснал делба на процесните вещни права между бившите съпрузи при равни квоти. Приел е за недоказано направеното от ответника възражение за придобивна давност, като е изложил подробни съображения относно фактическия състав на правния институт. Взел е предвид данните от свидетелските показания и е установил, че фактическата власт върху апартамента е осъществявана от сина на страните въз основа на сключен с родителите му договор за заем за послужване. Бившият съпруг е изявил пред бившата си съпруга, че не я счита за собственик на имота, но тя възразила. Съдът е посочил, че по делото не са били представени други доказателства за предприети от него правни действия, с които да демонстрира волята си, че се счита за едноличен собственик. По отношение на съсобствеността върху учреденото право на строеж районен съд – Провадия е счел за неоснователно възражението на ответника да го е придобил по давност. Позовал се на задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 523/25.11.2010 г. по гр.д № 548/2009 г. по описа на II г. о. и приел, че поради липсата на доказателства, а и твърдения, да е започнало реализирането му, то придобиването по давност е невъзможно, тъй като не са налице предпоставките по чл. 79 ЗС – течението на давността не е започнала да тече в полза на нито един от двамата.
Сезиран с въззивна жалба на Г. Г. К., Окръжен съд- Варна е потвърдил първоинстанционното решение като е препратил към мотивите му на основание чл. 272 ГПК и е изложил собствени доводи във връзка с възраженията на въззивника. Подробно е анализирал и съпоставил свидетелските показания по отношение на апартамента и е достигнал до заключение, че имотът първоначално се е ползвал от бившия съпруг, комуто били предоставени родителските права върху ненавършилия пълнолетие син, а след уволняване на сина от казармата апартаментът се е ползвал от него и неговото семейство по волята на родителите му, като майка му го е посещавала безпрепятствено, помагала му при раждането на детето му, а също участвала в ремонтните дейности. Въззивният съд изцяло потвърдил и правното заключение на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за придобивна давност по отношение на правото на строеж. Посочил е, че нито със свидетелски показания, нито от представената скица се установява предприемане на строителни работи. Ограждането на поземления имот, в който е учредено правото на строеж в полза на бившите съпрузи, както й ползването му за засяване със земеделски култури, не представляват актове на владение на съсобствените идеални части. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за допускане на делбата.
Не са налице основания за допускане на касационна проверка. Касторът е формулирал множество процесуално-правни въпроси, за които твърди да са обусловили решаващата воля на въззивния съд и да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. След уточнението и конкретизирането им, съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че те следва да бъдат преформулирани според проблематиката, която засягат. Поставените въпроси от 1 до 5 се отнасят до правомощията на вторинстанционния съд в качеството му на съд по същество на спора и предвидения в процесуалния закон ограничен въззив – като релевантният въпрос е какви са задълженията на въззивния съд, свързани с изясняване предмета на спора и събиране на допустимите доказателства и задължен ли е да изложи собствени мотиви по основателността на претенцията.
Процесуалните действия на Окръжен съд – Варна са изцяло съобразени с възприетото в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на касационния съд по реда на чл. 290 ГПК, включително и в цитираните от самия касатор решения. Задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство. Поради това и Окръжен съд – Варна е анализирал събраните доказателства и мотивирано се произнесъл по основателността на въведените твърдения и възражения. По оплакванията на въззивника е изложил собствени мотиви като е направил обоснована преценка на свидетелските показания и годността им да установят релевантните факти. Несъгласието с крайните изводи на съда, както и твърденията на жалбоподателя, че мотивите му били неясни и необосновани, представляват оплаквания срещу решаващата му дейност, водещи до неправилност на съдебното решение. Те не могат да обусловят наличие на основание за допускане до касационна проверка, а по основателността им съдът се произнася едва във фазата на решаване на делото по същество, след провеждане на открито съдебно заседание и при гарантиране принципа на състезателното начало. Шестият въпрос се отнася до дължимите действия и произнасяне на съда в случай, че приеме дадено доказателствено средство за недостоверно. Той не може да послужи като основание за допускане до касационно обжалване, защото такива изводи в обжалваното решение не се съдържат, респективно такъв въпрос не е бил разрешаван. Окръжен съд – Варна не е счел показанията на свидетеля А. за недостоверни, напротив, изградил е решаващата си воля и въз основа на тях, като е приел за установено противопоставянето от страна на Г. Н. П. срещу изявлението на Г. Г. К., че се счита за едноличен собственик на апартамента, както и по отношение на липсата на започнал строеж съгласно уговореното право за поземления имот в [населено място].
Касторът е формулирал две групи въпроси касаещи приложението на материалния закон, по отношение на които отново заявява основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Посочени под номер 7 са питания във връзка с обективирането на своенето на имот, за който се претендира да е придобит под давност. Изведени са конкретни фактически обстоятелства и касаторът директно повдига въпроса как следва да бъдат оценени при формиране на правните изводи на съда. Така поставен този проблем касае вътрешното убеждение на съда и оспорва правилността на неговите изводи. Както вече беше посочено тези питания представляват касационни основания, които подлежат на преценка в производство по чл. 288 ГПК. В т. 8 е формулиран въпросът дали сключването на договор за предоставяне ползване на имот, който съсобственик счита за еднолична своя собственост, може да се възприеме като действие по своене. Въззивният съд обаче не е счел, че договорът, по силата на който синът на страните е ползвал процесния апартамент, е сключен само и единствено от страна на Г. Г. К.. Напротив съдът изрично е посочил, че синът ползвал имот по волята и позволението на двамата си родители, изложил е и фактически данни относно свободния достъп и посещенията на Г. Н. П. в апартамента. С оглед на което и този въпрос не намерил правното си разрешение в обжалваното решение и не може да послужи като общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
От така изложеното следва да бъде направено заключение, че в приложеното изложение жалбоподателят не е повдигнал правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда, поради което не е налице основание за допускане на касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1295 от 27.10.2016 г. по в. гр. д. № 1153/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: