О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
С.,04.07.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 79 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. Р. срещу решение № 351/02.07.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 161/2010 г., с което е отменено уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на касатора срещу ЗД [фирма] за сумата 24372.86 лв. – обезщетение по застрахователен договор и е постановено друго решение, отхвърлящо иска.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационното обжалване – чл.280 ол.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – ЗД [фирма] не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от „М.” Е. срещу ЗД [фирма] за сумата 33325.39 лв. – застрахователно обезщетение по сключена от страните застраховка „отговорност на превозвача”. Ищецът твърди, че като превозвач е сключил застраховка на отговорността си като такъв и съгласно Конвенцията за международен превоз на стоки по шосе /СМR/ е извършил превоз по маршрут България – М. с автовоз с пет броя автомобили. При преминаване на автовоза под един мост, покривът на един от автомобилите бил ударен в моста и повреден. Предмет на предявения иск е стойността на извършения ремонт, която стойност била изплатена от възложителя на превоза – [фирма], а после сумата е погасена от [фирма], поради което се претендира от застрахователя като застрахователно обезщетение. СГС е уважил иска за 24372.86 лв. и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. САС е отменил решението на СГС в уважителната му част, по жалба на застрахователя и е постановено друго решение, отхвърлящо иска. САС е приел, че претендираното застрахователно обезщетение не се дължи, тъй като от представената товарителница от 25.11.2005 г., с която е сключен договора за превоз на процесния автомобил се установява, че автомобилът е бил с повреден покрив, а не може да се приеме, че това отбелязване в графа 19 на СМR товарителницата е извършено след осъществяване на произшествие на територията на М.. Прието е, че товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и приемането на стоката от превозвача – чл.9 т.1 от СМR. Това се потвърждава от самата бланка на товарителницата, в която изрично е посочено, кои графи /между тях и графа 19/ се попълват на отговорност на изпращача. При тази товарителница САС е приел, че повредата на стоката е била налице към момента на предаването й за превоз, което не е опровергано от събраните по делото доказателства, вкл. обсъжданите свидетелски показания. При така приетата фактическа обстановка, предявеният иск по чл.390 ал.1 ТЗ /отм./ е неоснователен и е отхвърлен от САС.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение, смесвайки в изложението си и доводи по друго дело /касаещи предварителен договор, какъвто тук няма/. Законът разграничава двата вида основания – по чл.280 ал.1 и по чл.281 ГПК, както и последователността за произнасянето по тях. Ето защо, доводи за неправилност не могат да бъдат обсъждани в производство по чл.288 ГПК. В края на изложението си касаторът извежда като въпрос възможността да се извършват вписвания след съставяне на товарителницата от изпращача и следва ли превозвачът да бъде освободен от отговорност при условия, че не са налице предпоставките, изчерпателно изброени в чл.17 т.2 и сл. в СМR. Отговорът на така формулираните въпроси е обусловен от установената и приета от САС фактическа обстановка във връзка с попълнената товарителница, състоянието на стоката и твърдяното произшествие, за което подробно са обсъдени всички събрани по делото доказателства и са изложени съображения в мотивите на обжалваното решение. Следователно, отговорът не е чисто правен, а фактологично обусловен и в този смисъл – конкретен за всяко конкретно дело. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Представената съдебна практика – на тричленни състави на въззивни съдилища и ВКС са по казуси, обективно неидентични с настоящия и не обуславят наличие на сочения от касатора допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, поради липса на искане за това.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 351/ 02.07.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 161/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.