3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№509
София, 04.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.02.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 284/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. П. Р. от [населено място] против въззивното решение на Габровския окръжен съд № 216 от 07.12.2010 год., постановено по в.гр.д.№ 323/2010 год., с което е обезсилено решение № 411/04.08.2010 год., по гр.д.№ 2058/2009 год. на Габровския районен съд и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, при наличие на уважена искова претенция срещу прекия причинител на увреждането, основана на чл.45 ЗЗД.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон – чл.226, ал.1 КЗ и за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
Основното несъгласие на касатора е с постановките в т.11 и т.12 на ППВС № 7/77 год., на които въззивният съд се е позовал при изграждане на крайния си правен извод за недопустимост на предявения от увреденото лице пряк иск срещу застрахователя на делинквента, когато е налице уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу същия, като счита, че с отмяната на чл.323-356 ЗЗД и отпадане монопола на Д. е загубила действието си и задължителната съдебна практика, създадена по приложението на отменените разпоредби – ППВС и ТР на ОСГК на ВС. Допълнителен аргумент в тази насока, според изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба, е самата създадената от законодателя с Наредба № 24/08.03.2006 год. за задължителното застраховане по чл.249, ал.1 и ал.2 КЗ и методиката за уреждане на претенциите за обезщетение на вреди, причинени от МПС правна възможност и в хипотезата на присъденото на увредения обезщетение по чл.45 ЗЗД плащането на дължимите суми да се реализира направо от застрахователя на делинквента.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърдението на касатора е, че по разрешения от въззивния съд въпрос на процесуалното право, който уточнен от настоящата инстанция, съобразно постановките в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГКТК на ВКС е за допустимостта на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ, предявен от увредения срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, при уважен срещу последния иск по чл.45 ЗЗД, съществува противоречие в съдебната практика.
Като израз на визираното съставомерно несъответствие в практиката на съдилищата са посочени влязлото в сила определение № 470/ 09. 06. 2010 год. , по т.д.№ 92/2010 год. на І-во т.о. на ВКС и влязлото в сила определение на Софийски апелативен съд № 998/08.06.2010 год., по ч. гр.д.№ 668/2010 год..
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, намира:
Касационната жалба, отговаряща на императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно конституирана страна в процеса и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване.
Служебно известно на настоящия съдебен състав е, че така формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и крайния правен резултат по делото, решението по което е предмет на предприетото обжалване, се разрешава противоречиво в практиката на съдилищата и за преодоляване на съществуващото противоречие по реда на чл.292 ГПК е постановено и ТР № 2/2010 год., по т.д.№ 1/2010 год. на ОСТК на ВКС.
Обстоятелството, че възприетото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос на процесуалното право е в отклонение от постановките на ТР № 2/2010 год., по т.д.№ 1/2010 год. на ОСТК на ВКС обосновава правен извод, че в случая са осъществени предпоставките за допускане на факултативен касационен контрол на въззивния съдебен акт на ГОС.
С оглед задължителния характер на ТР № 2/2010 год., по т.д.№ 1/2010 год. на ОСТК на ВКС, материализиращ визираното от касатора несъвпадение с крайния правен резултат в обжалвания съдебен акт, по разгледания идентичен процесуалноправен въпрос, касационната жалба на О. П. Р. с вх. на ГОС № 62/ 07.01.2011 год. ще следва да бъде допусната до разглеждане по същество, но на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че цитираните и приложени с касационната жалба съдебни актове, от категорията на определенията, не се включват в съдебната практика по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което обективно не биха могли да бъдат и източник на така твърдяното противоречие – арг. от т.3 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
По силата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК касаторът не дължи държавна такса за касационното производство, поради което не следва да му бъде указвано внасянето на такава, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд № 216 от 07.12.2010 год., постановено по в. гр. д.№ 323/2010 год., по описа на с.с..
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: