О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 05.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
гр.дело № 1008/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. К., С. К. С. и Д. К. С. от[населено място] чрез адв. Н. Л. от САК срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-д състав на ГК по гр.д.№ 3865/2008 г., с което е оставено в сила решението от 27.ІІІ.2007 г. и решението от 8.Х.2008 г. на Софийския районен съд, 58 състав по гр.д.№ 1643/2005 г. Поддържат се оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от П. С. М. от[населено място] чрез адв. А. К. от САК, в който се поддържа, че не са налице основания за допускането на касационното обжалване по съображения подробно мотивирани в отговора.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
К. С. М. е предявил срещу сестра си П. С. М. (Н.) искове за относителна нищожност на договор за продажба от 10.V.1991 г. с нот.акт № 189 нот.дело № 5624/1991 г. като прикриващ дарение от неговата наследодателка Д. Г. М. на апартамент в[населено място], ж.к. Л. бл. 512 със застроена площ 43.14 кв.м. на основание чл. 26 ал.2 във връзка с чл. 17 ал.1 от ЗЗД, както и иск с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗН за възстановяване на накърнената с дарението негова запазена част на законен наследник на майка си в размер на 1/3 част. С решенията на Софийския районен съд, 58 състав от 27.ІІІ.2007 г. и от 8.Х.2008 г. постановени по гр.д.№ 1643/2005 г. и двата иска са отхвърлени. С обжалваното с настоящата касационна жалба решение на СГС, въззивно отделение ІІ-д състав от 11.І.2010 по гр.д.№ 3865/2008 г. съдебните актове на първата инстанция са оставени в сила.
За да обоснове изводът си за неоснователност на поддържаното основание за нищожност на договора за продажба като привиден и прикриващ дарение, извършено от Д. М. в полза на ответницата П. Н., съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, които приел за допустими на основание чл. 134 ал.2 изр.2 от ГПК(отм.) и въз основа на тях е стигнал до мотивираното си становище, че не е налице безвъзмездност на сключения между наследодателката Д. М. и нейната дъщеря договор от месец V.1991 г., тъй като именно със средства на ответницата Н. е бил заплатен закупения от държавата на името на Д. М. апартамент около 1 месец по-рано с договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ от 23.ІV.1991 г. Поради недоказаност на доводите за привидност на продажбата като прикриваща дарение е отхвърлен и втория иск за възстановяване на запазена част по чл. 30 ал.1 от ЗН.
При обосноваване на искането за допускане на касационно обжалване с допълнението към касационната жалба вх.№ 24603 от 6.ІV.2010 г. касаторите чрез адв. Л. поставят процесуалния въпрос, който според тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за възможността да се допуснат, респ. преценят свидетелски показания в случаите на чл. 134 ал.2 изр. 2 от ГПК(отм.) и без наличието на обратно писмо. Този въпрос е намерил законосъобразен и в съответствие с утвърдената съдебна практика отговор в съдебния акт на СГС, в който се обсъждат подробно свидетелските показания, които са допуснати от районния съд, като именно въз основа на тях съдът е формирал становището си за неоснователност на поддържаната теза за привидност на договора за продажба, като прикриващ безвъзмезден акт.
Приложеното решение на състав на ІІ г.о. на ВКС на РБ не съдържа противоречиво решаване на поставения въпрос от касаторите, а решението на Хасковския окръжен съд няма данни да е влязло в сила, така че то не представлява противоречива съдебна практика по смисъла на т.3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК, поради което искането за това като неоснователно следва да се отклони. Разноски не се присъждат за настоящата инстанция, тъй като няма данни да са направени такива, нито са поискани от ответницата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, въззивно отделение ІІ-д състав от 11.І.2010 г. постановено по гр.д.№ 3865/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: