Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 07.11. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.10.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1549 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e oбразувано по касационна жалба на А. М. С. срещу въззивно решение № 243 от 16.11.2018 г. по възз. гр. д. № 721 /2017 г. на Ловешкия окръжен съд, г.о., постановено при ново разглеждане на делото от въззивния съд, с което е потвърдено решение № 25 от 04.02.2016 г. по гр.д. № 503 /2014 г. на Тетевенския районен съд в частта, с която срещу жалбоподателката са уважени искове на С. Й. С., гражданин на Република Гърция, по чл.19,ал.1 ЗН за прогласяване на нищожността на нотариално завещание за 1 /2 ид.ч. от жилищна сграда в [населено място], индивидуализирана в решението и за делба на същата сграда (като последица от прогласената нищожност).
Насрещната страна С. Й. С. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за прогласяване на нищожност на завещание и за съдебна делба, за което съгласно чл.280,ал.3 ГПК не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение при новото разглеждане на делото въззивният съд е приел следното:
Изпълнил е дадените му в отменителното решение на ВКС задължителни указания за установяване на чуждото материално право, приложимо към имуществените отношения между съпрузите С. Й. С. и Г. Й. С., за да се даде отговор на въпроса дали по силата на семейното право на Република Гърция възниква съпружеска имуществена общност (нататък и с.и.о.) върху недвижимите имоти, придобити по време на брака на името на единия от съпрузите. Съдът е установил, че при действието на чл.1397 от ГК на Р. Гърция се установява законен режим на разделност, освен ако е избран режим на общност – чл.1403 от ГК, но този избор следва да бъде оформен с нотариален акт и вписан в нарочен регистър. По делото липсват твърдения и не са представени доказателства за избор на режим на общност.
Като е взел предвид, че относно имуществените отношения с международен елемент е приложим КМЧП и за да приложи нормата на чл.79,ал.2 от КМЧП, въззивният съд е събрал доказателства за установяване на обичайното местопребиваване на съпрузите С. Й. С. и Г. Й. С. и въз основа на тяхната преценка е приел, че от свидетелските показания и от писмените доказателства за регистриран настоящ адрес на Г. Й. С. и от подадена от Г. Й. С. декларация пред гръцките власти, че живее постоянно в страната Гърция, се установява, че обичайното местопребиваване на съпрузите С. Й. С. и Г. Й. С. е било в Р. Гърция и че съпрузите са пребивавали във вилата (както свидетелите наричат процесната сграда) само през лятото. Съдът е мотивирал отказа си да кредитира показанията на посочена от А. М. С. свидетелка, че тази декларация е подадена само, за да може Г. Й. С. да получава гръцка пенсия.
От изложеното въззивният съд е приел извода, че приложим в случая е режимът на разделност, от което следва, че придобитото през време на брака имущество на името на един от съпрузите е негово лично, което се отнася до придобитата от С. Й. С. процесна жилищна сграда. Следователно извършеното от Г. Й. С. нотариално завещание на 1 /2 ид.ч. от тази сграда в полза на нейната дъщеря А. М. С. е недействително съгласно чл.19,ал.1 ЗН, тъй като завещателката не е била собственик на имота. Следователно А. М. С. не е придобила завещаната идеална част от имота, между нея и С. Й. С. не е възникнала съсобственост и искът за делба на този имот е неоснователен.
В изложението за допускане на касационно обжалване са изведени следните правни въпроси (спазена е номерацията на касационния жалбоподател, в някои от номерата се съдържат по вече от един въпроси) :
1. Когато ищецът е заявил изрично, че придобитото след сключването на брака имущество попада под режим на с.и.о. и този въпрос не е бил спорен по делото, може ли съдът да приеме, че е приложимо гръцкото право, че имуществото попада под режим на разделност?
Този въпрос е основан на неверни твърдения. Видно от исковата молба на С. Й. С., в нея се съдържат твърдения какви имоти са придобити от двамата съпрузи (изброени са) и твърдения, че поземленият имот, масивната жилищна сграда (процесната сграда) и лекият автомобил са лична собственост на ищеца, тъй като са придобити изцяло с негови лични средства, както и искане това да бъде установено.
Поради което той не е обуславящи, както не са обуславящи и свързаните с тях други въпроси, основани на твърдения за последиците от признанията на ищеца за приложимото право.
Този въпрос не е обуславящ и поради това, че в него се допуска смесване между твърдения и спор за факти и твърдения и спор за приложимо право. Въпросите за приложимото право са различни от тези за релевантните факти, независимо от становищата на страните, съдът е този, който е длъжен да определи приложимото право.
Отделно от това следва да се отбележи, че именно по въпросите как следва да се установи приложимото право са разрешени с първото касационно решение, с което са дадени задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона (че съгласно чл.43 КМЧП съдът е длъжен да установи съдържанието и приложи чуждото право служебно, без оглед на това дали някоя от страните се е позовала на него).
2. Обичайното местопребиваване на едно лице (или общото обичайно местопребиваване) свързано ли е задължително с необходимост от регистрация на настоящ адрес? Обстоятелството, че съпругата – българска гражданка е с регистриран настоящ адрес в чужда държава, за да може да упражни правото си да получи пенсия от тази държава, представлява ли злоупотреба с права и тази регистрация пречка ли е да се приеме, че нейното обичайно местопребиваване е в Република България? Длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства, за да установи трайни връзки на съпрузите с определено място? Декларирането от страна на съпрузите на недвижим имот в Р. България при равни права между тях, представлява ли признание за придобиването му при режим на съпружеска имуществена общност и длъжен ли е съдът да обсъди това доказателство в мотивите на решението си?
Въпросите не са обуславящи.
Първият въпрос не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е приел такъв извод (че обичайно местопребиваване е задължително свързано с необходимост от регистрация на настоящ адрес), а е установявал какво в действителност е обичайното местопребиваване (установявал е факта на обичайното местопребиваване), който е от значение за приложимото право, въз основа на отделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства.
Вторият въпрос не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е установил, че съпругата българска гражданка е била с регистриран настоящ адрес в чужда държава, за да може да упражни правото си да получи пенсия от тази държава, без да има обичайно местопребиваване в чуждата държава, а е приел за установени отделните факти – на регистрирания настоящ адрес и на обичайното местопребиваване въз основа на преценка на събраните по делото доказателства, както и че регистрацията на настоящ адрес, в съвкупност с други събрани по делото доказателства, е доказателство за обичайното местопребиваване по същото време.
Втората част от този въпрос се отнася до казаното от една от доведените от А. С. свидетелки, че майката на ищцата е декларирала пред гръцките власти (невярно) обстоятелството, че настоящият и адрес е в Р. Гърция, единствено за да може да получава гръцка пенсия.
И така поставен, въпросът не е обуславящ, защото съдът не е приел твърдяното във въпроса – че декларираното не е вярно, а обратното – че декларираното от Г. Й. С. е вярно (кредитирал е изявлението и в подадената от нея декларация). Към приетото въззивният съд е изложил евентуален мотив – че и в случай, че Г. С. е декларирала невярно обстоятелство (а не както е приел съдът), съдът не би кредитирал опровергаването му. Този евентуален мотив не следва да се обсъжда, защото не той, а основният мотив е обусловил крайния извод, единствено за пълнота може да се добави, че ако беше приел за доказано опровергаването, въззивният съд би нарушил правилото на чл.164,а.1,т.6 ГПК (недопустимо е А. М. С., който е правоприемник на Г. Й. С. и заема нейното материалноправно и процесуално поведение, да опровергава съдържанието на подадената от нея декларация).
Третият въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика, тъй като въззивният съд е установил релевантния факт на обичайното местопребиваване въз основа на отделна и съвкупна преценка на събраните по делото относими доказателства за установяване на този факт.
Четвъртият въпрос не е обуславящ, въззивният съд не е следвало да се занимава с него, тъй като, както е приел той (въззивният съд), въпросът дали процесният имот попада в съпружеската имуществена общност между С. Й. С. и Г. С. се определя от съдържанието на приложимото право, което не придава на декларирането на имота пред данъчната служба правни последици за правата на съпрузите. Въззивният съд е изпълнил точно задължителните указания, които са му дадени с решението на ВКС, с което е отменено първото постановено въззивно решение, по приложението на чл.75, чл.79 и чл.43 КМЧП.
Както е приел въззивният съд, в случая е приложим режим на разделност, доколкото съпрузите не са избрали режим на имуществена общност по установения за това ред в приложимото право ред.
3. Когато не е имало спор за обичайното местопребиваване, бил ли е длъжен въззивният съд да даде указания относно подлежащите на доказване факти?
Въпросът не е обуславящ, изводът на въззивния съд за обичайното местопребиваване не се основава на приложение на последици от недоказването на този факт, а от преценка на събраните по делото доказателства, които са събирани по искане и на двете страни. Фактът на обичайното местопребиваване е обсъждан във всички инстанции по същество във връзка с установяване на приложимото право, при новото разглеждане на делото въззивният съд е допуснал още свидетели на жалбоподателя за изясняването му и е формирал извода си след обсъждането на показанията им съвкупно с останалите събрани по делото доказателства.
4. Когато при уреждане на част от имуществените отношения на съпрузите съдът е приложил българското право и режима на съпружеска имуществена общност и ищецът не е обжалвал, допустимо ли е за друга част от имуществото на съпрузите да се приложи чуждото право?
Този въпрос не е обуславящ, от значение за спора по настоящото дело е единствено приложеното по отношение на него право, поради което и не следва да се обсъжда какво право е приложено по отношение на друг спор, приключен с влязло в сила решение.
5. Към кой момент се определя режимът на имуществени отношения на съпрузите – преди брака, към момента на сключване на брака или по време на брака? Към кой момент следва да се определи общото обичайно местопребиваване на страните, за да се определи приложимото право? Приложимото право относно имуществените отношения на съпрузите може ли да се промени поради промяна в законодателството, или това може да стане само въз основа на тяхното изрично съгласие, изразено в съответната валидна форма?
Първите два въпроса са обуславящи и въззивният съд ги е разрешил в съответствие със задължителните указания на ВКС по приложението на чл.75, чл.79 и чл.43 КМЧП, дадени с първото касационно решение. Третият е хипотетичен и няма общо със спора.
6. Задължителни ли са указанията на ВКС по фактите или само по приложението и по тълкуването на закона?
Въпросът е свързан с довод, че указанията на ВКС относно фактите не са задължителни.
И с този въпрос, както и с останалите, свързани с установяването на обичайното местопребиваване на съпрузите и с приложимото право, се изразява несъгласие с приетото в първото решение на ВКС по делото, с което е отменено първото въззивно решение.
Въпросът не е обуславящ, тъй като указанията на ВКС са по приложението и тълкуването на закона, което е свързано с разяснения на значението на визирани в правните норми юридически факти (указанията по приложението и тълкуването на закона се отнасят до отделни правни норми и до визираните в последните юридически факти, в това се състоят).
7. Длъжен ли е съдът да отговори на с мотивите си на всички доводи на страните, направени в хода на делото и да обсъди всички относими към спора доказателства?
Въпросът е твърде общ, не визира разликите в правомощията на различните инстанции и затова не е обуславящ. Обуславящ е въпросът на какви доводи на страните е длъжен да отговори въззивният съд, на който е изпратено делото за ново разглеждане, след като ВКС е отменил първото постановено въззивно решение?
Този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика по приложението на разпоредбите на чл.294 и чл.269 ГПК, с приетото в посоченото от жалбоподателката ТР № 1 от 09.12. 2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС и с установената след постановяване на тълкувателното решение практика на ВКС – след като е изпълнил задължителните указания на ВКС по прилагането и тълкуването на закона, въззивният съд се е произнесъл по доводите на въззивния жалбоподател и е приложил императивни материалноправни норми.
Поради изложеното не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника по касация иска да бъде осъдена жалбоподателката да му заплати направените в касационното производство разноски е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на разноски в размер на 500 (петстотин) лева.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 243 от 16.11.2018 г. по възз. гр. д. № 721 /2017 г. на Ловешкия окръжен съд, г.о..
Осъжда А. М. С. да заплати на С. Й. С., гражданин на Република Гърция, сумата 500 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.