О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 09.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 142 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Е” Е. – гр. Х., подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. В от АК- С. , против въззивното решение № 558 на Смолянския окръжен съд, ГК, от 17. ХІ.2008 г., постановено по гр. д. № 522/08 г., с което д-вото е било осъдено да заплати на едноличния търговец И. Д. И. от гр. Ч., действащ с фирмата „Д”, по предявените от последния в условията на обективно съединяване искове, суми както следва: 1/ в размер на 6 814 лв., представляваща неизплатена стойност на купони за закуска, обяд и вечеря, срещу които наети от търговеца-настоящ касатор работници получавали храна в заведение на Е. за периода 18.VІІІ.2006 г. – 29. Х.2006 г.; 2/ в размер на 188.61 лв. – мораторна лихва за забавеното плащане на главницата за времето от 1. ХІ.2007 г. и до 8.І.2008 г.; 3/ законна лихва в/у същата главница, считано от датата на подаване на исковата молба /8.І.2008 г./ и до окончателното й изплащане; 4/ в размер на 1 040.14 лв., представляваща сбор от направените от Е. съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Оплакванията на касатора „Е” Е. – гр. Х. са за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно съединените искове на Е. „Д”-гр. Чепеларе да се отхвърлят в предявените им размери – като неоснователни и недоказани, ведно с всички законни последици, вкл. присъждане на направените от д-вото в трите инстанции съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, търговецът-касатор изтъква, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл – в противоречие с трайната практика на ВКС – по материалноправния въпрос дали фискалният касов бон /т.нар. „касова бележка”/ към издадена фактура, удостоверява надлежно извършено плащане, като същевременно този въпрос бил от значение за точното прилагане на закона. Във връзка с първия от доводите си „Е” Е. – гр. Х. се позовава на решение № 523/26.ІІІ.2002 г. на ВКС, V-то г.о. по гр.д. № 1308/01 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Е. „Д” от гр. Ч. писмено е възразил както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на „Е” Е. – гр. Х., претендирайки за оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Смолянския ОС, касационната жалба на „Е” Е. – гр. Х. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията за това че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Не е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касаторът не е съобразил кумулативното изискване на законодателя решеният от въззивната инстанция въпрос по делото /бил той материалноправен или процесуалноправен/ да е релевантен не само за точното прилагане на закона, но и от значение за развитие на правото въобще. Налице обаче е предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване.
Съобразно мотивите на Конституционния съд на Републиката към неговото решение № 4/16.VІ.2009 г., постановено по конст. дело № 4/09 г., съдържанието на употребеното в т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК понятие „практика на ВКС” включва: 1. всеки акт на съда, който съдържа тълкуване на нормативен акт, относим само към конкретното дело; 2. множество от съдебни актове, които съдържат съвпадащо тълкуване на една и съща разпоредба (трайна и повтаряща се съдебна практика), и 3. тълкувателни решения на ВКС (официално съдебно тълкуване на нормативния акт). Съгласно чл. 14, ал. 6 от закона за конституционен съд, решенията на последния са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.
В конкретния случай с цитираното от търговеца-касатор Р. № 523/26.ІІІ.2002 г. на ВКС, V-то г.о., постановено по гр. д. № 1308/01 г., е било прието, че когато една фактура е двустранно подписана и към нея е прикрепен финансов бон за маркирани на касов апарат обороти, а същевременно не е изрично отразено, че заплащането ще се извърши по банков път, то следва да намери приложение правилото на чл. 327 ТЗ, съгласно което купувачът дължи заплащането на цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. Тази практика на ВКС по приложението на чл. 327 ТЗ, но също и на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 6/28.VІІ.1997 г. за реда за издаване на документ /касова бележка от регистрираните лица за всяка извършена от тях сделка в търговски обекти с използването на електронни касови апарати с фискална памет /отм. ДВ, бр. 16 от 23.ІІ.1999 г./, налага констатацията, че решаващият правен извод на Смолянския ОС досежно това, че „Е” ЕООД-гр. Хасково следвало да докаже твърдението си за извършено плащане „със съответния платежен документ съобразно счетоводните стандарти в България”, представлява произнасяне по материалноправен въпрос за налицеието на валидно извършено плащане по търговска продажба в противоречие с цитираната практика на ВКС за доказателственото значение на касовата бележка, придружаваща двустранно подписана фактура.
В заключение, неотносими към обосновката за наличие на приложно поле на касационното обжалване са както доводите на „Е” ЕООД-гр. Хасково за произнасяне на Смолянския ОС в противоречие „с практиката на съдилищата”, защото такава предпоставка процесуалният закон не познава, но също и позоваването на този търговец на практика на административен съд, чието решение е подлежало на задължителен касационен контрол пред ВАС.
С оглед изложеното се налага извод, че касационната жалба на „Е” Е. – гр. Х. попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което тя ще следва да бъде допусната до разглеждане по същество от настоящата инстанция.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 558 на Смолянския окръжен съд, ГК, от 17. ХІ.2008 г., постановено по гр. д. № 522/08 г.
У К А З В А на касатора „Е” Е. – гр. Х., ж.к. „О”, бл. 10, ап. № 2* от съобщението да внесе допълнителна държавна такса по с/ка на ВКС в размер на 140.05 лв. /сто и четиридесет лева и пет стотинки/, като в пределите на същия представи препис от банковото бордеро в канцеларията на този съд, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След внасянето на допълнителната д.т. делото да се докладва на председателя на Първото отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 142 по описа за 2009 г.