О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
С. 01.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 274/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №470 от 28.Х.2010 г. по гр.д. № 3301/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 13.VІІІ.2009 г. по гр.д. № 947/ 2006 г. на СГС, с което е отхвърлен искът по чл. 59 ЗЗД, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за сумата 94 549.97 лв. – обезщетение за ползване на част от недвижим имот, с оплакване за незаконосъобразност и необоснова – ност. В Изложение жалбоподателят сочи, че са налице предпоставки- те на чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като решението противоречи на практиката на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – Р.№196/ 2.VІІ.2010 г. по гр.д.№2989/2008 г.,ІVг.о., Р.№891/9.ХІІ.2008 г. по гр.д.№2770/2007 г.,ІVг.о., Р.№889/21.VІІІ.2007 г. по гр.д. №1114/2006 на ІІ г.о., Р.№1079/1.ХІІ.2005 по гр.д.№511/2003 г., ІV г.о., Р.№391/ 31.ІІІ.2003 г. по гр.д. №298/2002 г., ІVг.о., Опр.№435/6.VІІ.2010 г. по т.д.№829/2009 г., ІІ т.о. Жалбоподателят релевира оплаквания за неправилност на направените правни изводи и за допуснатите нарушения на закона досежно неприлагане на чл.1 ал.1 от ПМС №201/25.Х.1993 г., съответно на чл.17а ЗППДОП(отм.) и обсъжда посочената съдебна практика. Поддържа, че решеният въпрос е решаван противоречиво от съдилищата – приетото от въззивния съд, че трябва да бъдат представени приложенията към Разделителния протокол от 4.VІ.1991 г., за да се установи, че точно процесният имот е преминал в патримониума на ПТП ”Осми март”, е в противоречие с Р.№889/ 21.VІІІ.2007 г. по гр.д.№ 1114/2006 г., в която връзка прави оплакване за неправилност на въззивното решение въз основа на доказателствата по делото. Жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материални и процесуални правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – за правото на собственост на Е., образувани с държавно имущество през 1991 г. при действието на ЗОЕТДДИ (отм.) върху имоти, включени в баланса на преобразуващите се в ТД предприятия, и за приложимостта на чл. 17а ЗППДОП (отм.) – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съображения за което обосновава с оплакване за незаконосъобразност на решението, с противоречие между приетото в него и приложената съдебна практика, с искането за прилагане на чл.17а ЗППДОП(отм.) и чл.1 ПМС 201/1993 г. въз основа на представените два А., независимо от липсата на приложенията към разделителния протокол. Жалбоподателят счита, че са разрешени процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – трябва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, както и трябва ли да съобрази всички факти и доводи на страните. Иска да се допусне касационно обжалване и като неправилно и необосновано решението да се отмени.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.59/2007 г.) и § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК – Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г., тъй като касационната жалба е от 10.ХІІ.2010 г., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за обезщетение за ползване на част от недвижим имот, по съображения, че ищецът не е доказал да е собственик на недвижим имот УПИ V, [населено място], кв.16 м.”Военна рампа-Запад”, целият от 3 913.81 кв.м., в който попада частта от 258.81 кв.м., за която търси обезщетение. Съдът е посочил, че няма доказателства имотът да е включен в капитала на [фирма] при образуването му (вписано с Р. от 17.VІІ.1992 г. по ф.д.№ 13 804/1992 г. на СГС) и впоследствие въз основа на правоприемство да е преминал в патримониума на ищеца: актове за ДС №9057/ 29.ХП.1979 г. и № 5247/10.VІІ.1970 г., са констативни относно обстоятелството, че въз основа на вписаното основание, държавата е собственик на описаните имоти, [фирма] – праводател на ищеца, е създадено с държавно имущество, което получава като правоприемник на ПТП ”Осми март”- С., поделение на Фирма ”П.” – С. по баланса към 31.ІІІ.1991 г., съгласно разделителен протокол, в което държавно имущество попада процесният имот, като включен в п.І от кв.16, м.”Военна рампа -запад”- С., за който са съставени двата А.. Съдът е приел, че от Разделителен протокол от 4.VІ.1991 г., съставен между ПТП ”Осми март” – [населено място] и Ф”П.” – [населено място], не може да се изведе прехвърляне от държавата на имота в полза на ищеца, тъй като не са индивидуализирани имуществата, които по силата на правоприемството преминават върху новосъздадения правен субект, не са представени приложенията към Разделителния протокол, за да се конкретизира обособеното имущество, като принадлежащо на [фирма], включително недвижим имот, за част от който ищецът претендира обезщетение за ползване.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касацион – ните жалби. Жалбоподателят, без да конкретизира разрешения релевантен правен въпрос, най-общо формулира, че се касае за правото на собственост на Е., образувано с държавно имущество при действието на ПМС №201/1993 г. и за приложимостта на чл. 17а ЗППДОП (отм.), по който поддържа, че е налице противоречива съдебна практика, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочените решения на ВКС.
Релевантните за делото въпроси: кои са елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП (отм.) и с какви доказателства се установява включването на имота в капитала на новообразуваното ТД, и конкретно – легитимира ли се страната като собственик с А. и необходимо ли е да представи приложенията за конкретния имот към разделителния протокол, са решени в съответствие със задължителната съдебна практика.
Съгласно чл. 1 ал. 1 от ПМС №201/ 25.10.1993 г. при преобразуване на държавни предприятия в Е. с държавно имущество, правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за преобразуването е посочено друго. С последващата разпоредба на чл. 17а ЗППДОП (отм.) е възпроизведена посочената разпоредба, като изрично е определено преобразуването на държавни и общински предприятия, като деривативен способ за придобиване на право на собственост, по приложението на която е създадена съдебна практика на основание чл. 290 ГПК, задължителна за съдилищата, долустоящи на ВКС: Р.№196/2.VІІ.2010 г. по гр.д. №2989/ 2008 г. на ВКС, ІVг.о., Р.№96/ 06.07.2010г. по т.д.№886/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Р.№44/3.VІІІ.2010 г. по т.д.№ 678/2009г. на ВКС, І т.о., Р.№33/6.ІV.2011г. по гр.д.№992/ 2010 г. на ВКС, ІІ г.о. Същата е в смисъл, че предпоставките за придобиване на собственост от търговско дружество с държавно имущество по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) включват: 1. собственост на държавата по отношение на конкретно имущество, 2. предоставяне на имуществото за стопанисване и управление на държавно предприятие, 3. преобразуване на това предприятие, при които с акта на държавния орган имуществото да е включено в капитала на дружеството, респ. в акта за преобразуване да не е предвидено нещо друго относно това имущество – при наличието на които законови изисквания се прехвърля правото на собственост и търговското дружество се легитимира като собственик. Актът за преобразуване на дружеството в Е. с държавно участие удостоверява придобиването на собствеността на новосъздаденото дружество върху предоставеното имущество, а не актът за държавна собственост. Актовете за държавна собственост като официални свидетелствуващи документи, са констативни актове, т.е. нямат правопораждащо и транслантивно действие по отношение на правото на собственост при удостоверяване на възникването, изменението или погасяването на правото на собственост върху имоти държавна собственост (чл.5 ал.2 и ал.З ЗДС).
В случая жалбоподателят не е доказал, че е придобил правото на собственост върху имота по силата на разпоредбата на чл.17а ЗППДОП (отм.), за част от който имот търси обезщетение за ползване, защото не е представил доказателства предоставеното за ползване държавно имущество, да е включено в капитала на новообразуваното дружество – не е представен актът на държавния орган, нито доказателства какво включва уставният фонд по баланса към 31.ІІІ.1991 г. С А. №5247/10.VІІ.1970 г. описаният държавен имот е отстъпен за ползване на ДИП ”Осми март” – С., с А. №9057/ 28.9.Х.1979 г. описаният държавен имот, е отстъпен за ползване на Ф”П.”, Завод ”Осми март”, които актове не установяват собственост. С Разделителен протокол от 4.VІ.1991 г. между Ф.”П.” и нейното поделение ПТП ”Осми март”, фирмата предоставя на ПТП ”Осми март”(праводател на ищеца) за регистриране като фирма, уставния фонд, всички активи и пасиви, права и задължения по баланса към 31.ІІІ.1991 г., който баланс не е представен (ищецът представя баланс и извлечение от инв. книга на [фирма] към 29.V.2006 г.). Без акта на министъра на индустрията, търговията и услугите – заповедите, посочени в Р. от 17.VІІ.1992 г. по ф.д.№13 804/1992 г. на СГС, с което е вписано създаването на [фирма] – [населено място] и без доказателства, че имотът е включен като актив в баланса към създаване на новообразуваното ТД, не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 17а ЗППДОП(отм.) и че държавен имот, предоставен за ползване на предприятие, с вклюването в капитала на новообразуваното Е. с държавно имущество, е станал собственост на праводателя [фирма] – [населено място] на ищеца и впоследствие въз основа на правоприемство е преминал в патримониума на ищеца, за част от който търси обезщетение за ползване.
С оглед посочената съдебна практика, съставляваща съдебни актове, които се включват в чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по изложените въпроси на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по посочените процесуалноправни въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства, и да съобрази всички факти и доводи на страните. По тези въпроси има задължителна съдебна практика, точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, каквото в случая не е налице.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №470 от 28.Х.2010 г. по гр.д. № 3301/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.