О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№51
София, 01.03.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 247 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11942 от 29.11.2016 г. на И. И. П. чрез пълномощника му адвокат Д. К. против определение № 355 от 16.11.2016 г., постановено по ч.гр..д. № 4761 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд на Република България, IV-то гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на И. И. П. за отмяна на влязло в сила решение № 455 от 24.03.2014 г. по гр.д. № 282/2014 г. на Окръжен съд-Варна.
Ответниците по частната жалба Н. И. Д. и А. Я. И. са подали чрез пълномощника си адвокат Б. Ж. писмен отговор по реда и в срока на чл.276, ал.1 ГПК, в който оспорват основателността й и претендират възстановяване на направените разноски.
За да постанови атакуваното определение съставът на ВКС, ІV г.о. е констатирал, че молбата за отмяна е основана на твърденията, че след влизане в сила на решението, по повод публикуване на обява във вестник ”Народно дело” излязла в броевете от 13,14 и 15.06.2016 год., както и от нарочно подадено заявление за информация до Кметство”Казашко”- [община],узнал ново обстоятелство, което е от значение за изхода на делото, а именно, че праводателите му по договора за дарение са имали имущество,от което да се издържат в периода м.08.2012 год.- м.01.2013 год. на обща стойност над 8 000 лв., в резултат на продажби на мотор за лодка, рибарски мрежи, плодове, зеленчуци и риба, както и получаване на средства от преки дарения в църквата на селото. За установяване на това обстоятелство молителят е представил нотариално заверени декларации на Н. В. Ш. и О. А. Ш. за извършени дарения и от С. Й. С. и Е. Е. Я. за закупуване от бащата на молителя на мрежи за риболов и стар двигател за лодка с винт и муфа, както и грозде, зеленчуци и риба, както и препис от протокол по гр.д.№ 10128/2014 год. на В., съдържащ изявление на Н. Д. за притежавани и продадени от баща им движими вещи, както и писмо от кметство ”Казашко” от 15.07.2016 год., от което се установява, че за периода м.03.2012 год.- м.05.2013 год. баща му И. П. И. е изпълнявал служебни задължения – ръководил религиозната общност и богослужебно – каноничния процес в църквата в [населено място] безвъзмездно.
При тези констатации е направен извод, че макар молителят да се позовава на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, нито един от наведените доводи не може да се отнесе към това отменително основание. Молбата за отмяна съдържа касационни основания, които не могат да бъдат обсъждани в производството по отмяна, уредено от закона като извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни решения въз основа на изчерпателно изброените основания в разпоредбата на чл.303 ГПК. Вида на соченото за ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, т.1 ГПК – писмени декларации с нотариално заверен подпис на неучаствуващо в делото лице и писмо от кметство „Казашко”, по същността си съставляват свидетелски показания, които не са събрани по съдебен ред. По отношение на документираното изявление на ответницата Н. Д. в протокола от съдебно заседание по гр.д.№ 10128/2014 год. предходния състав на ВКС в производство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е взел отношение. Поради тази причина не може да се приеме, че те са установени като „обстоятелства“ по смисъла на закона и не представляват ново доказателство.
Атакуваното определение е правилно. Допустимостта на молбата за отмяна с оглед съответствието й с изискванията на чл.306 ГПК, подаването й в срок съгласно чл.305 ГПК и удостоверяването на соченото в нея основание за отмяна, се преценява по всяко конкретно дело в производството по чл.307 ГПК, а съответно неотносим се явява довода, че една от нотариално заверените декларации е представена в друго производство, по което е допуснато разглеждането на молбата за отмяна /това обстоятелство би било от значение само за преценка спазването на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК относно момента на откриване на писмено доказателство/.
По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК нови обстоятелства (съответно нови писмени доказателства) са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени (съответно представени) пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. .В случая представените към молбата за отмяна нотариално заверени декларации и писмо от кметство „Казашко“ не съставляват писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Касае се до документи, които в процеса се ползват с предвиденото в чл.180 ГПК доказателствено значение, т.е. удостоверяват, че обективираните в тях изявления изхождат от лицата, посочени като автори на документа. След като авторите на документите не са страни по делото, то изявленията на тези лица могат да съставляват доказателство само ако са събрани по реда на чл.163 и сл. ГПК, което е недопустимо в производство за отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, която изрично предвижда основанието за отмяна да е удостоверено с писмени доказателства. Д. на жалбоподателя, че две от лица, подписали декларации „са спорадично пребиваващи в България“ е изцяло неотносим при преценка дали се касае до писмени документи по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
По тези съображения следва, че съставът на ВКС правилно е преценил, че приложените към молбата за отмяна писмени документи по същество обективират свидетелски показания и съответно основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК не е мотивирано съобразно изискванията на чл.306, ал.1 ГПК, поради което молбата е процесуално недопустима.
Н. И. Д. и А. Я. И. не са представили доказателства за направени по повод настоящото производство разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 355 от 16.11.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 4761 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: