2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 51
София, 10.03.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 3715/2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, инкорпорирана в касационна жалба вх. № 21012/09.07.2019 г., подадена от К. Х. К. чрез адв. А. П., срещу определение № 1919/27.06.2019 г. по в. гр. д. № 239/2019 г. на Варненския окръжен съд, с което без уважение е оставена молба вх. № 18199/14.06.2019 г., подадена от К. Х. К. и К. А. К., по чл. 248 ГПК.
Ответниците Г. В. М. и Г. А. М. оспорват допустимостта на частната жалба, а при евентуалност – нейната основателност.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по частната жалба намира следното:
Частната жалба е допустима, тъй като определението на въззивния съд е съобщено на К. К. на 05.07.2019 г., а касационната жалба, съдържаща и частна жалба, е подадена на 09.07.2019 г. в указания от въззивния съд едномесечен срок. Д. за просрочие, поддържан от ответниците по жалбата, е неоснователен.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молба вх. № 18199/14.06.2019 г. от К. Х. К. и К. А. К. с искане за изменение на въззивно решение № 652/31.05.2019 г. по в. гр. д. № 239/2019 г. на Варненския окръжен съд в частта за разноските, с която съдът е осъдил ищците К. да заплатят на ответниците Г. В. М. и Г. А. М. сумата 700 лева, съставляваща заплатено за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение за един адвокат. Съдът приел, че реалното заплащане на адвокатския хонорар е доказано по делото, тъй като в договора за правна защита и съдействие е посочен размерът на договореното възнаграждение и е отразено, че сумата е внесена. След като няма уговаряне на различен начин за плащане от плащането в брой, то и внасянето на сумата следва да се приеме, че е плащане именно в брой /макар и да не е попълнена графата „… от които в брой…”/. Подписаният от адвоката договор от 28.01.2019 г., съдържащ това отразяване, е пряко доказателство за плащането и представлява по своята същност разписка за плащането. По тези съображения въззивният съд приел, че не са налице предпоставки за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Оплакванията на жалбоподателя срещу определението, развити в жалбата, са изразени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към нея като въпрос № 11: въззивният съд може ли да присъди разноски за платено адвокатско възнаграждение по делото на страна, представила договор за правна защита и съдействие, без в него да е посочен начин на плащане на договореното възнаграждение, както и списък по чл. 80 ГПК.
Оплакванията са неоснователни, а обжалваното определение е правилно. То съответства на практиката на Върховния касационен съд, последвала ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, която е в смисъла на приетото от въззивния съд. Така, с определение № 312/23.05.2014 г. по ч. т. д. № 448/2014 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., е прието, че отразеното в договора за правна помощ „платена сума” означава, че адвокатското възнаграждение е платено в брой, доколкото в хода на производството не е твърдяно изплащане на сумата по банков път. В определение № 91/19.03.2014 г. по гр. д. № 6398/2013 г. на ВКС, ІV-то г. о., е посочено, че разписката в договора за адвокатска услуга доказва плащането, като за доказателствената сила на разписката е без значение дали в нея е посочен начинът на плащане. В разглеждания случай в договора за правна защита и съдействие е записано, че договореното възнаграждение е 700 лева и, че е платена сума от 700 лева и доколкото няма твърдения за изплащането й по банков път, следва да се приеме, че сумата е платена в брой, както правилно е приел въззивният съд.
Жалбоподателят е развил и довода, че искането на ответниците по иска за присъждане на разноски за въззивното производство не е придружено със списък по чл. 80 ГПК. Този довод също е неоснователен. В мотивите по т.т. 8 и 9 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е застъпено становището, че липсата на списък по чл. 80 ГПК не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото. Правната последица от неизпълнение на процесуално задължение, въведено с чл. 80 ГПК за представяне на списък на разноските, е указана в същата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съобразно с изложеното следва да се приеме, че липсата на представен от ответниците по иска списък на направените от тях разноски за въззивното производство не е била пречка за присъждането им.
Като неоснователна, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба /инкорпорирана в касационна жалба вх. № 21012/09.07.2019 г./, подадена от К. Х. К. срещу определение № 1919/27.06.2019 г. по в. гр. д. № 239/2019 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: