5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
С., 13.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5892 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на Ученическо общежитие „В. Д.” [населено място], чрез пълномощника си адв. Б. П. от АК-С. против въззивно решение № 281 от 05.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 229/2014 г. по описа на Смолянския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 193 от 10.04.2014 г., постановено по гр.д. № 1357/2013 г. на Смолянския районен съд, са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ от Д. И. С. от [населено място] срещу Ученическо общежитие „В. Д.” [населено място].
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение от касационната инстанция, с което се отхвърлят предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като неоснователни.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, а именно – при извършване на подбор и съставен писмен документ – протокол на комисия, който не е оспорен от уволнения служител, същият представлява ли писмено доказателство за отразените в него обстоятелства; достатъчна база за оценка на нивото на изпълнение на работата на конкретното лице ли са изготвените годишни атестационни карти с показатели планиране, организация и провеждане на образователно-възпитателния процес, използване на интерактивни методи, иновации и И. в образователно-възпитателния процес, работа в екип за създаване на подходяща образователно-възпитателна среда, работа с деца и ученици, работа с родителите, получени професионални отличия с награди през оценявания период за преценка и на други и представляват ли доказателство атестационни карти, които не са били оспорени от служителя към датата на получаването им, а едва в исковия процес, за които твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и представя съдебна практика: ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, постановено по реда на чл. 292 ГПК и решение № 438 от 14.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1569/2013 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. И. С. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел, че е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаляване обема на работата, но че извършеният подбор по чл. 329 КТ е незаконосъобразен, тъй като работодателят не е доказал, а това е в негова доказателствена тежест, че подборът е извършен съобразно законовите критерии по чл. 329 КТ, а именно – по-добра работа и по-висока квалификация. Приел е, че работодателят не е доказал, че подборът е извършен между всички лица заемащи еднакви или сходни длъжности, както и че подборът е извършен съобразно законовите критерии по чл.329 КТ и че не е установено приетите от работодателя оценки за нивото на изпълняваната от Д. С. работа като старши възпитател съответстват ли на действителното качество на изпълняваната от него работа. В обобщение съдът е приел, че в случая работодателят не е доказал наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки – по-добра работа и по-висока квалификация, за да е законосъобразен извършеният от него подбор по критериите на чл. 329 КТ.
Като съобрази посочените доводи в жалбата и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касационният съд в настоящия си състав приема, че атакуваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като поставените правни въпроси са от значение за изхода на делото, но те са решени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, постановено по реда на чл. 292 ГПК, а не в противоречие с нея, както се твърди в изложението към касационната жалба. Приетото от въззивния съд по поставените въпроси – при извършване на подбор и съставен писмен документ – протокол на комисията, който не е оспорен от уволнения служител, същият съставлява ли писмено доказателство за отразените в него обстоятелства, както и представляват ли доказателство атестационни карти, които не са били оспорени от служителя към датата на получаването им, а едва в исковия процес, са относими към начина на доказване законосъобразността на извършения подбор, когато той е обективиран в писмен документ. Съгласно приетото в ТР № 3/2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове – решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя с оглед на възложената работа, e допустимо с всички доказателствени средства. В съответствие с даденото разрешение в тълкувателното решение въззивния съд е приел, че протокола на назначената комисия за подбор е оспорен и в тежест на работодателя е да докаже неговата законосъобразност. В случая от събраните по делото доказателства това не е установено. Ето защо не е налице противоречие между приетото от въззивния съд и даденото разрешение в тълкувателното решение. Доводите на жалбоподателя касаят обосноваността на приетото от въззивния съд, че подбора е незаконосъобразен, което е основание за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл. 288 ГПК.
Въпросът: достатъчна база за оценка на нивото на изпълнение на работата на конкретното лице ли са изготвените годишни атестационни карти с показатели – планиране, организация и провеждане на образователно-възпитателния процес, използване на интерактивни методи, иновации и И. в образователно-възпитателния процес, работа в екип за създаване на подходяща образователно-възпитателна среда, работа с деца и ученици, работа с родители, получени професионални отличия с награди през оценявания период, също е свързан с начина на доказване законосъобразността на подбора. И на този правен въпрос е дадено разрешение в цитираното тълкувателно решение и то е съобразено от въззивния съд в обжалваното решение, поради което не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 281 от 05.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 229/2014 г. по описа на Смолянския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 3005 от 11.07.2014 г. на Ученическо общежитие „В. Д.” [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :