О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр.София, 14.01.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 764/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение № 640 от 22.07.2009 г., постановено по ч.гр.дело № 568/2009 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 387 от 22.05.2009 г., постановено по ч.гр.дело № 300/2009 г. на Районен съд – Л. , с което е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение на “А” АД София срещу В. Г. К. и Й. Н. К. от с. А., Плевенска област като кредиполучатели по договор за кредит “Ж” от 5.09.2008г. Жалбоподателят моли за отмяна на определението като неправилно. Към частната касационна жалба е представена молба – изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК , като са представени разпореждане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от същия съд, както и на Районен съд, гр. П., по друг договор за кредит от същия вид, като противоречива съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В случая касаторът се позовава на противоречива съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос дали банката е задължена да уведомява длъжниците си за предсрочната изискуемост на кредита като съществен за делото въпрос, обусловил изводите на въззивния съд да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горните суми. В обжалваното определение съдът е приел, че е доказано условието за предсрочната изискуемост на отпуснатия на ответниците кредит, но е отхвърлено искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист защото не е доказано условието по чл.20 от договора – банката да предостави на длъжника седмодневен срок за доброволно изпълнение. Съдът е счел, че банката е задължена да уведоми длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита и да ги покани да изплатят доброволно сумите, като доказването на това обстоятелство е задължение на заявителя за издаване на заповед за изпълнение. Не е налице обаче втората допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като от представените с частната касационна жалба писмени доказателства – разпореждане, изпълнителен лист, ксерокопие на договор, не може да се направи извод, че даденото във въззивното определение разрешение на въпроса, е решен в противоречие с цитираната практика на Районен съд, гр. Л. и районен съд, гр. П.. От представените доказателства не става ясно дали банката е представила със заявлението допълнителни доказателства за осъществяване на условието по т.20 от договора за кредит, за да се направи преценка дали има различна практика на съда относно съдържанието на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и установяване на ликвидността на вземането, каквото е изискването на чл.418, ал.2 ГПК. Независимо от това вече съществува съдебна практика на ВКС, ТК по въпроса когато в договора за кредит няма уговорена клауза за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, банката е задължена със заявлението да представи доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем/ опр. №701/20.11.2009г. по ч.т. дело №727/2009г. на ВКС, ТК, определение №706/20.11.2009г. по ч.т. дело № 525/2009г. на ВКС, ТК /. Представената с частната касационна жалба покана за доброволно изпълнение от 3.08.2009г. не е своевременно представена и няма как да бъде съобразена от съда, компетентен да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
В заключение не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 , поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №640/22.07.2009 г., постановено по ч.гр.дело № 568/2009 г. на Плевенския окръжен съд, гражданска колегия, ІІІ състав .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: