О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр.София,16.10.2019 година
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Сн. Николова гр. д. № 31-А по описа за 2019 година на Върховния касационен съд, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК, образувано по повдигнат от Районен съд – гр.Бургас с определението му от 11.07.2019 год. по гр. д. № 5511/2019 год. спор за подсъдност с Административен съд – гр.Бургас относно произнасянето по исковата молба на Д. Д. К. против Българска агенция по безопасност на храните за заплащане на обезщетение за оставането й без работа на основание чл. 104 ЗДСл за периода от 21.11.2017 год. до 9.05.2019 год. в размер на сумата 8 058 лв., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС съобрази следното:
Исковата молба на Д. Д. К. от [населено място] против Българска агенция по безопасност на храните е подадена пред Административния съд, гр.Бургас, като образуваното производство по административно дело № 1182/2019 год. е прекратено с определение № 1422 от 8.07.2019 год. по съображение за приложението на чл. 125 ЗДСл, съгласно който имуществените спорове по този закон се предявяват в тригодишен срок по общия исков ред. Поради това административният съд приел, че делото е подсъдно на районен съд – Бургас, на който го изпратил.
С цитираното определение по образуваното гр. д. № 5511/2019 год. Районният съд, гр.Бургас е повдигнал спор за подсъдност за определяне на компетентния да разгледа предявения иск съд, като приел, че макар и недостатъчно прецизно изразена в исковата молба, волята на ищцата е ясна – претендира обезщетение за оставането си без работа поради незаконно прекратяване на служебното й правоотношение от ответника със заповед, отменена по съдебен ред. Искът е квалифициран по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, който е в глава Шеста „Прекратяване на служебното правоотношение”. Независимо от разпоредбата на чл. 125 ЗДСл, с влизане в сила на АПК е въведено принципно ново положение, според което компетентни да разглеждат споровете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административните органи и длъжностни лица са административните съдилища /чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК/, като съдът се е позовал и на съдебна практика – Опр. № 623 от 15.07.2016 год. по гр. д. № 1835/2016 год. ІV г. о. на ВКС и т. 6 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 год. по т. д. № 2/2014 год. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа предявения иск за обезщетение за имуществени вреди от оставане на ищцата без работа поради незаконно прекратяване на служебното й правоотношение, на основание чл. 104, ал. 1 ЗДС е Административният съд – гр.Бургас, поради следното:
Правната квалификация на предявения иск се определя от изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като в случая ищцата претендира обезщетение за имуществени вреди от оставането й без работа поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение с отменената по съдебен ред заповед на ответника. С оглед приетото в съдебната практика относно характера на правоотношенията между страните във връзка с държавната служба, основаващи се на чл. 1 и чл. 2 ЗДСл, като административноправни, а съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища. Останалите имуществени спорове, съобразно правилото на чл. 125 ЗДСл, се предявяват по общия исков ред, т. е. тези, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностно лице. В този смисъл са и съображенията по т. 6 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 год. на ВКС и ВАС, както и съдебната практика /напр. опр. 32 от 28.06.2017 год. по гр. д. № 24/2017 год., опр. № 79 от 28.09.2018 год. по гр. д. № 72/2018 год. на петчленни състави на ВКС и ВАС/. В случая, както правилно е приел районният съд, искът по чл. 104, ал. 1 ЗДСл е такъв по глава Шеста от ЗДСл и е основан на твърдението за отменен незаконосъобразен акт на длъжностно лице – директора на БАБХ, което обосновава подсъдността му пред административния съд, гр.Бургас.
Поради тези съображения настоящият петчленен състав споделя изложените в определението на районния съд съображения и на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 7 АПК
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявения от Д. Д. К. от [населено място] против Българска агенция по безопасност на храните иск е АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.Бургас, на който делото да се изпрати за разглеждане.
Препис от настоящето определение да се изпрати на Районен съд, гр.Бургас за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.