О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София 17.01.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 700 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 107873,подадена от Ц. Ц. Д. срещу определение от 5.10.12г. по гр.дело № 13 632/11г.на Софийски градски съд,с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ чрез осигуряване на безплатно процесуално представителство пред ВКС за обжалване на разпореждането от 28.06.12г.по същото дело.
Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение съдът е приел,че не са налице предпоставките на чл.23 ал.4 ЗПП за уважаване на молбата за правна помощ.Изложени са съображения,че молителят, предвид доходите му от пенсия и рента, е във възможност да заплати средствата за процесуално представителство по трудово дело,тъй като минималният хонорар за представителството по частна жалба,определен съгласно чл.7 ал.1 т.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 50 лв.Освен това е прието,че с оглед разпоредбата на чл.24 ал.1 ЗПП предоставянето на правна помощ е неоправдано и с оглед ползата,която тя би донесла на молителя.
Определението е законосъобразно.
Съгласно чл.23 ал.4 ЗПП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като преценката за това съдът формира, вземайки предвид доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възраст и други констатирани обстоятелства. Преценката се извършва въз основа на данните, съдържащи се в представените от искащото правна помощ лице доказателства. В тежест на искащото правна помощ лице е следователно да установи, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за действията, които следва да бъдат извършени.Тези обстоятелства са преценени от въззивния съд в съответствие с изискванията на ЗПП и ГПК.Вярно е,че неправилно е отчетено,че годишният доход на молителя от рента е в размер на 1610лв,докато същият е декларирал тази сума като общ годишен доход.Същевременно не са представени доказателства в тази връзка,поради което и с оглед данните от декларацията,че е собственик на жилище и празно място във в.з.Черен кос,тази неточност на съда не се е отразила на крайния му извод.Преценен е и вида на търсената адвокатска услуга с оглед необходимия минимален размер на адвокатското възнаграждение, което жалбоподателят би платил и правилно е прието, че предпоставките на чл. 23, ал. 4 ЗПП в случая не са налице.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл.24 т.1 ЗПП,според която правна помощ по чл.21 т.1,2 и 3 не се предоставя,когато предоставянето на същата не е оправдано от гледна точна на ползата,която тя би донесла на лицето,кандидатстващо за правна помощ.Именно такъв е настоящия случай.Не е обосновано предоставянето на безплатна адвокатска защита за обжалване на определение за връщане на касационна жалба и частна касационна жалба,чиято явна неоснователност е предопределена от извършените лично от молителя съдопроизводствени действия.
По изложените съображения настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 5.10.12г.,постановено по гр.дело № 13632/11г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.