2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 02.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 5948/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 237 от 10.06.2014 г. и решение № 375 от 25.09.2014 г. по чл. 247 и чл. 250 ГПК по в. гр. д. № 98/2014 г. на Врачанския окръжен съд по предявен от И. А. Д., Т. И. Д., Н. П. Н. и К. И. А. иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /предходна редакция/, е прието за установено, че при одобряване на кадастралната карта на [населено място] от 2005 г. е допусната грешка, като неправилно е отразено, че ищците не са били собственици на площ от 18 кв. м. между южната кадастрална граница по отсечката FD и отсечката ЕС, по скица на л. 60 от въззивното дело, и ищците са признати за собственици на същата площ, разположена между южната граница по кадастралната карта на притежавания от тях имот 12259.1026.134 и южната регулационна граница по действащия регулационен план, а за разликата над 18 до 30 кв. м. искът е отхвърлен.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищците, които, като обосновават допустимост на касационното обжалване по съображения, че искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /предходна редакция/ е неоценяем и поради това критерият по чл. 280, ал. 2 ГПК е неприложим, поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
От ответниците по касация Г. Т. В. счита, че касационната жалба е недопустима, тъй като според представените по делото доказателства цената на иска е под 5 000 лева, евентуално – че касационното обжалване не следва да се допуска; останалите ответници не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
С определение 19 от 24.01.2015 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 292 ГПК до приемане на тълкувателно решение по т. д. № 8/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
На касаторите е указано да представят удостоверение за данъчна оценка на спорния имот към момента на предявяване на иска
Прието е Тълкувателно решение № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, с което основанието за спиране на производството по делото е отпаднало и същото следва да бъде възобновено.
С тълкувателния акт е дадено разрешение на поставения и по настоящото дело въпрос за цената на предявения иск. Според т. 1 исковете с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената им се формира на основата на данъчната оценка или пазарната цена на частта от имота, правото на собственост върху която се защитава с предявяването на иска.
Предмет на спора по настоящото дело е площ от 30 кв. м., която ищците, сега касатори, претендират да е част от собствения им поземлен имот с площ от 681 кв. м. Съгласно писмо от 20.04.2015 г. на Общината [населено място], приложено към касационното производство, данъчната оценка на целия имот е 8 349.60 лева. При тези данни цената на 1 кв. м. земя е 12.26 лева, а на спорната площ от 30 кв. м. – 367.80 лева, т. е. цената на иска в разглеждания случай е под 5 000 лева. Приблизително същата е цената на иска – 360 лева, в случай, че бъде съобразена данъчната оценка от 3 578.40 лева на съседния имот с площ от 298 кв. м., когато цената на 1 кв. м. земя е 12.00 лева.
Касационната жалба срещу въззивното решение е постъпила на 10.07.2014 г. Към този момент е в сила чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно ДВ, бр. 100/2010 г., според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. По отношение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти това ограничение на достъпа до касационно обжалване отпадна с изменението на разпоредбата през 2015 г. – ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г., в сила от 7 юли 2015 г. То обаче, е неприложимо към разглеждания случай, защото с пар. 14 от ПЗР на същия закон се предвиди, че подадените преди влизането му в сила касационни жалби се разглеждат при досегашните условия и ред. Тъй като касационната жалба е подадена преди влизане в сила на изменението на ГПК от 2015 г., тя е недопустима с оглед цената на иска и не подлежи на разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 5948/2014 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. А. Д., Т. И. Д., Н. П. Н. и К. И. А. срещу решение № 237 от 10.06.2014 г. по в. гр. д. № 98/2014 г. на Врачанския окръжен съд, поправено и допълнено с решение № 375 от 25.09.2014 г. по чл. 247 и чл. 250 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5948/2014 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о.
ОСЪЖДА И. А. Д., Т. И. Д., Н. П. Н. и К. И. А. да заплатят на Г. Т. В. разноски по делото за производството пред ВКС в размер на 200 /двеста лв./ лева.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: