3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51
София, 20.01. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1068/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. П. против въззивно решение № 82 от 14.04.2010 год. по гр. дело № 93/2010 год. на К. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 7 от 27.01.2010 год. по гр. дело № 1042/2009 год. на К. районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 179 от 25.06.2009г. на директора на [заличено име на фирма] – клон С. З., с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – „при намаляване на обема на работата”, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на товарен автомобил” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2585,40 лв. на основание чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика на ВКС с обжалваното решение, съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за предмета на уволнението „при намаляване на обема на работа” и елементите от фактическия състав на основанието – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Като относими към разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ са представени съдебни решения на ВКС по гр. дело № 2416/2002 год. и решение № 1720 от 31.10.2005 г. на ВКС, 3-то г.о.
Ответникът [заличено име на фирма] – клон С. З. не е представил писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен материалноправен въпрос, който е от значение за делото, предвид обстоятелството, че трудовия договор с жалбоподателя е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, който не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика и със задължителната съдебна практика по чл. 291 ГПК установена с решение № 703/17.11.2010г. по гр. дело №90/2010г. на ВКС, която е в смисъл, че фактическият състав на посоченото уволнително основание изисква, при изследване на елементите му, проследяване на процеса на намаляване обема на работата да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, установяването на което е в доказателствена тежест на работодателя.
С обжалваното решение, съдът е изложил съображения относно фактическия състав на основанието „намаляване на обема на работа”, който изисква, според мотивите на съда, „да се проследи процеса на намаляване обема на работата не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадената трудова функция – фактическо състояние, което трябва да е установено към момента на уволнението” от работодателя, чиято е доказателствената тежест. Съдът е приел, че към момента на уволнението фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е доказан от събраните по делото писмени и гласни доказателства, чрез които е било установено, че във връзка с влошените икономически показатели и намаляване на финансовите постъпления, Съветът на директорите на акционерното дружество е взело решение и определило конкретни мерки, които следва да се предприемат от всички клонове на дружеството отчели отрицателен финансов резултат за изтеклия месец. Изложени са конкретни данни в проценти за намаления обем на работа при ответника (клон С. З.), респ. склада в гр. К., където е била местоработата на ищеца в съпоставка с предходната година за същия период, предхождащ уволнението на ищеца, след това е посочено, че е намаляла и работата на шофьорите, длъжността изпълнявана от ищеца, в съпоставка на изминати километри (с 4747 кв. по-малко от предходната година) и отработени часове на товарните автомобили в склада на гр. К. със 110,30 часа по-малко, като в складовата база ищецът е бил единствен шофьор на товарен автомобил, който след неговото уволнение е продаден от дружеството. Зареждането ставало с превоз от Х., а в склада на гр. К. извършвали само продажби (св. Т. Георджев).
От изложеното е видно, че правният въпрос за фактическия състав на основанието „намаляване на обема на работа” с обжалваното решение от правна и фактическа страна е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поглъщаща хипотезата на т. 2-ра от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82 от 14.04.2010 год. по гр. дело № 93/2010 год. на К. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ