О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 21.01.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1026 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. К. срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, постановено на 21.04.2010г. по гр.д.№576/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което В. К. К. е осъдена да заплати на П. С. К. обезщетение за лишаване от ползуване на 3771.50/17543 ид.части от апартамент №9,находящ се в[населено място],[улица] за периода 02.08.2005г.-03.02.2009г. в размер на 2268лв. ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на претенцията-03.02.2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса следва ли при определяне на обезщетение за лишаване от ползуване по реда на чл.31,ал.2 ЗС,когато имотът е съсобствен между бивши съпрузи,да се държи сметка за упражняваното от непълнолетното им дете ползуване върху имота,в противоречие с практиката на ВКС-ТР №46/1965г. на ОСГК на ВС,както и трайната практика на ВКС по този въпрос.
Ответникът по касационна жалба П. С. К. не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че имотът е съсобствен между страните при квоти 13771.50/17543 ид.части за В. К. и 3771.50/17543 ид.части за П. К.,като през исковия период имотът е бил ползуван само от В. К.,която е поканена да заплаща обезщетение срещу ползуването с нотариална покана,връчена на 22.07.2003г. Прието е,че претенцията е основателна за сумата 2268лв.,тъй като по делото не е установено след получаването на нотариалната покана съсобственикът В. К. да е предложила на П. К. възможност да ползува имота съобразно правата му,от която същият да не се е възползувал. Възражението,че на ненавършилото пълнолетие дете на страните се припада ? ид.част от правото на ползуване на бащата П. К. е прието за неоснователно. Прието е,че указанията,дадени в ТР №46/1965г. на ОСГК на ВС в случая не могат да намерят приложение,тъй като жилището не е собственост само на единия родител,а и на двамата,т.е. то е съсобствено и с предоставянето на ползуването му като семейно жилище не възниква наемно правоотношение между бившите съпрузи и не се дължи наем,а обезщетение.
Поддържаната от касатора теза за наличие на противоречиво разрешаване на поставения въпрос по приложението на чл.31,ал.2 ЗС с практиката на ВКС не може да бъде споделена.
В ТР №46/1065г. на ОСГК на ВС е прието,че малолетните и непълнолетни деца на разведени родители не дължат наем за заеманата от тях жилищна площ от семейното жилище,предоставено с решението за прекратяване на брака на съпруга-несобственик на жилището и на децата, ако жилището е собственост на другия родител. При развод,когато жилището се предоставя на съпруг,който не е собственик,той дължи наем на съпруга-собственик за жилището изцяло,ако от брака няма деца или частично в размер,отговарящ на наема за заеманата от него площ,ако от брака има деца.
Разгледаната в настоящия случай хипотеза обаче е съвършенно различна-имотът е съсобствен между бившите съпрузи,а не е собственост само на единия от тях и отношенията помежду им не се уреждат по правилата,приложими към наемното правоотношение,а с оглед специалните правила,установени в чл.31 ЗС,касаещи отношения между съсобственици.
И тъй като в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не са посочени други решения на ВС и ВКС,в които да е дадено различно разрешение на поставения въпрос от възприетото в обжалваното решение,както и по съображения,че касационната инстанция е обвързана както от сочените в изложението основания за допускане на касационно обжалване,така и от сочените в това изложение съдебни актове /с изключение на тълкувателните решения и постановления на ВС и ВКС/, следва да се приеме,че поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.04.2010г. по гр.д.№576/2009г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: