1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
С., 21.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1059 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. Я. от АК-В., против въззивно решение № 282 от 16.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 388/2012 г. по описа на Врачанския окръжен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 282 от 04.04.2012 г., постановено по гр.д. № 5520/2011 г. на Врачанския районен съд, са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ от П. Л. Я. от [населено място] срещу Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство [населено място].
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение от касационната инстанция, с което се отхвърлят предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като неоснователни.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че материалноправният въпрос от значение за изхода на делото, уточнен от настоящата инстанция с оглед разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – подлежи ли на съдебен контрол извършеният от работодателя подбор във връзка с обективността на възприетите показатели, по които е преценено качеството на работа на служителя, когато подборът е част от правото на уволнение, за който поддържа, че с обжалваното решение е разрешен в противоречие с представената задължителна съдебна практика по приложението на чл. 329 КТ – ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, постановено по чл. 292 ГПК. Поставен е и процесуалноправният въпрос, за който твърди, че е обусловил изхода на делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС – за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си становищата на страните, в частност на ответника, както и целия събран доказателствен материал по делото, т. е. относно приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба П. Л. Я. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Г. от АК-В., я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че е налице реално съкращаване на длъжността на ищцата „учител, теоретично обучение хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг”; подборът е бил извършен между ищцата и лица заемащи тази длъжност, в т.ч. и по практическото обучение, които са идентични по основни трудови функции. Съдът е приел, че извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като не е извършена реална оценка на участващите в подбора лица по предвидените в закона критерии – професионална квалификация и ниво на изпълнение на работата, а в протокола за извършен подбор се съдържат крайни оценки на членовете на комисията по извършване на подбора, като ищцата е получила най-ниска оценка – 144 т., без обосновка за квалификацията и нивото на изпълнение на работата на ищцата и останалите учители, оценявани в нейната категория – хранителни технологии, тъй като не са представени персоналните оценъчни карти на всеки един от тях, за да може да се извърши съдебен контрол на подбора по чл. 329 КТ.
Като съобрази посочените доводи в жалбата и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касационният съд в настоящия си състав приема, че атакуваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като поставеният правен въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото, е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, постановено по чл. 292 ГПК, а не в противоречие с нея, както се твърди в касационната жалба. Приетото от въззивния съд по този въпрос е в съответствие с разрешението, дадено в ТР № 3/2012 г. по приложението на чл. 329 КТ, съгласно което преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При даването на това разрешение касационният съд е приел, че подборът, като материално субективно преобразуващо право може да се упражни в границите, установени от закона, а не по целесъобразност. Прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата. При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. В синхрон с тези задължителни указания въззивният съд е приел, че в случая извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като не е извършена реална оценка на участващите в подбора лица по предвидените в закона критерии – професионална квалификация и ниво на изпълнение на работата, а в протокола за извършен подбор се съдържат крайни оценки на членовете на комисията по извършване на подбора, като ищцата е получила най-ниска оценка – 144 т., но без никаква обосновка за квалификацията и нивото на изпълнение на нейната работа и тази на останалите учители, оценявани в нейната категория – хранителни технологии, тъй като не са представени персоналните оценъчни карти на всеки един от тях, което е в доказателствена тежест на работодателя, за да може да се извърши съдебен контрол на подбора по чл. 329 КТ.
Що се отнася до поставения процесуалноправен въпрос – за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си становищата на страните, в частност на ответника, както и целия събран доказателствен материал по делото, т. е. относно приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, така както е формулиран, касае правилността на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не съставлява общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В заключение, поставения правен въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото, е решен от въззивния съд в обжалваното решение в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по чл. 292 ГПК с цитираното по-горе ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането на касационния контрол.
При този изход на спора пред настоящата инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 282 от 16.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 388/2012 г. по описа на Врачанския окръжен съд, ГО, по касационна жалба с вх. № 5836 от 01.08.2012 г. на Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство [населено място].
ОСЪЖДА Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство [населено място] да заплати на П. Л. Я. от [населено място] направените деловодни разноски за касационното производство в размер на 400 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :