2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 21.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мариана Костова
ч. т. дело № 3 109/2014 г.
Производството е по чл. 274 , ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Х. П. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. Ц. срещу определение № 104 от 02.04.2014 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 126/2014 г. Със същото е потвърдено определение № 312/06.03.2014 г. по в. гр. д. № 217/2014 г. на ОС [населено място], с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от И. жалба по реда на чл. 435 ГПК против действията на ДСИ при РС [населено място] по изп. дело № 281/2009 г., изразяващи се в отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК по молба на длъжника, и е прекратено производството по делото.
По съображения изложени в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение, като нищожно, недопустимо и незаконосъобразно. Поддържа, че обжалваното определение е в противоречие с решение на Съда на ЕО от 14.03.2013г. по дело С-415/11 и определение на Съда по С-537/12 с и С-116/13 с предмет преюдициално запитване, отправени на основание чл. 257 ДФЕС. В изложението по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса допустимо ли е окръжният и апелативният съд да не признават решение на Съда на ЕО със седалище в Л. от 14.03.2013г. по дело С-415/11 и Определение на съда по присъединени дела С-537/12 и С-116/13 с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание чл.267 ДФЕС, когато се произнасят по искане за прекратяване на изпълнително производство.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място], взискател по изп. дело, е изразил становище за неоснователността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение констатира, че частната жалба срещу въззивното определение е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима.
Производството по в. гр. д. № 217/2014 г. по описа ОС [населено място] е образувано по жалба, подадена от Х. П. И. от [населено място] против действията на ДСИ при РС [населено място] по изп. дело № 281/2009 г., изразяващи се в отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поискано от длъжника. С определение № 312/06.03.2014 г. жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството по делото.Съдът е приел, че атакуваното действие на съдебния изпълнител не подлежи на обжалване от длъжника по реда на чл. 435 ГПК. Освен това, изложени са доводи и за просрочие на подадената жалба. Този съдебен акт е потвърден от ВТАС с определение № 104 от 02.04.2014 г. по в. ч. гр. д. № 126/2014 г.
Съгласно чл. 435 и чл. 436 ГПК действията на съдебния изпълнител по изпълнителното дело могат да бъдат обжалвани пред съответния окръжен съд. Жалбите се разглеждат в закрито заседание и съдът обявява решението си най-късно в едномесечен срок от постъпването на жалбата. Това решение на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Определението на окръжния съд, с което е оставена без разглеждане подадената жалба по чл. 435 ГПК, респ. същата е върната и е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба. Правилността на съдебен акт се проверява от функционално по-горния по степен съд на съда, който го е постановил. Съгласно т. 2 от ТР № 3/2005 г. на ОСГТ на ВКС, функционално компетентен да разгледа частната жалба срещу определението за прекратяване на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответния апелативен съд, чието определение е окончателно. Законът не предвижда възможност за осъществяване на касационен контрол върху определението на апелативен съд, с което последния се произнесъл по съществото на подадената частна жалба.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на апелативния съд в хипотезата, когато този съд е упражнил контрол за законност за постановеното от окръжния съд определение за прекратяване на производството, респ. оставяне без разглеждане или връщане на жалбата, е приета изрично в цитираното ТР № 3/2005 г. на ОСГТК, което предвид принципно непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител в новия ГПК от 2007 г. е запазило своето значение и понастоящем. В същото е посочено, че производството пред апелативния съд е окончателно контролно производство.
С оглед на недопустимостта на частната касационна жалба съдът не се произнася по оплакването за нищожност и недопустимост на въззивното определение, както и по основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за селектиране на частната касационна жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Х. П. И. от [населено място] срещу определение № 104 от 02.04.2014 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 126/2014 г.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок, считано от дата на съобщението за жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: