Определение №51 от 23.1.2012 по гр. дело №765/765 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 51
София 23.01. 2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и единадесета година в състав:

Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 765/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. М. К., [населено място], приподписана от адвокат Ф. Д. и от М. С. С.,гр.С., чрез пълномощника му адвокат А. П., срещу въззивно решение № 363 от 28.03.2011г. по гр. дело № 1859/2010г. на Варненския окръжен съд.
Д. М. К. обжалва решението в частта, с която е осъден да премахне изградено помещение от 12 кв.м., обособено в свободното дворно пространство под малката югозападна тераса на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица] стълбищната площадка пред него от 8 кв.м. като възстанови същото като обща част – покрит вход чрез премахване иззиждането и монтираната дограма и врата, а подовата плоча и стълбище в първоначалните им размери. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по непредявени искове с оглед внесеното уточнение от ищеца в с.з. на 28.02.2011г. Ищецът е претендирал само премахване иззиждането под плочата и възстановяване чрез винкелно остъкляване.Съдът е постановил премахване на иззиждане и монтирана врата и дограма, а е отхвърлил искането за възстановяване на остъкляването. Подовата плоча и стълбището не са предмет на спора.Решението е постановено в противоречие с решение 620-93-Іг.о. , с което е прието, че съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца.В противоречие с ТР№31/84г., ОСГК,съобразно което в тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса по иск с правно основание чл.109 ЗС, е решен въпросът за разпределяне доказателствената тежест в процеса. Изводът на въззивния съд относно препятстването на достъп до покрития вход противоречи на решение 302-2006- ІVг.о. и решение 139-1985- ОСГК, съгласно които съсобственикът не може да защитава правата си по реда на чл.109 ЗС при положение, че не са налице пречки за упражняване им. Поставя се въпрос дали ищецът, притежаващ „голата собственост” поради учредено на трети лица право на ползване, е легитимиран по негаторния иск. Сочи се, че становището на въззивния съд по последния въпрос противоречи на решение 306-1975-ІІІг.о. Прилагат се съдебни решения.
М. С. С. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него негаторен иск – за премахване на железен парапет на малката и голяма тераса и възстановяване на бетонов парапет с декоративни балюстри.В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните правни въпроси : Задължителни ли са за въззивния съд указанията на ВКС, дадени при първото касационно разглеждане на делото, за уважаване на иска по чл.109 ЗС необходимо ли е ищецът да се противопоставя на неправомерните действия на ответника, отнемането на общи части чрез изграждане на стълбищна площадка, обслужваща само жилището на ответника, лишаваща ищеца от ползване на дворното място с площта на площадката, представлява ли действие, накърняващо правата му, включването на общи части, промяната на типологизацията на сградата и характеристиките и на паметник на културата, ограничават ли правата му като етажен собственик. Сочи се, че първият въпрос е решен в противоречие с ТР№1/2001г., ОСГК, а останалите противоречат на ТР№31/1985г., ОСГК. Ето защо въззивният съд неправилно е приел, че промяната в облика на фасадата, премахването на бетоновия парапет с балюстрите, трансформирането на прозорец във врата, макар да не накърнява владението, не смущава и не пречи на пълноценното използване на къщата. Сочи се, че в противоречие с практиката на ВКС е решен процесуален въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доказателства, относими към предмета на спора. Прилагат се решения на ВКС.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение от 08.09.2010г. по гр.д.№1035/2009г. на ВКС, І г.о. е отменено решение №273/2009г. по гр.д.№522/2008г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл.109 ЗС за промяната на фасадата на сградата без разрешение на НИПК, изразяващо се в подмяна на циментовите парапети на терасите, изпълнени от декоративни балюстри, с метален парапет, изграждане на площадка към трансформирания прозорец на първия етаж на североизточната част на фасадата във врата, изграждане на втора стълбищна площадка на северозападната част на фасадата, ведно с изграждането на антре към него и делото е върнато за ново разглеждане като са дадени указания за прилагане на материалния и процесуалния закон.
С обжалваното решение е отменено решение от 14.01.2008г. по гр.д.№1874/2007г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. С. против Д. К. иск за премахване на законно изграденото помещение от 12 кв.м., обособено в свободното дворно пространство под малката югозападна тераса на жилищната сграда находяща се в [населено място], [улица] стълбищната площадка пред него с площ 8 кв.м. и е постановено друго, с което е Д. К. е осъден да премахне незаконно изграденото помещение от 12 кв.м., обособено в свободното дворно пространство под малката югозападна тераса на жилищната сграда и стълбищната площадка пред него с площ 8 кв.м. като възстанови същото като обща част – покрит вход чрез премахване на иззиждането и монтираната дограма и врата, а подовата плоча и стълбище в първоначалните им размери. Първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата част, с която са отхвърлени исковете на М. С. за възстановяване остъкляването на покрития вход, обособен под малката югозападна тераса на жилищната сграда с винкелна конструкция, премахване на железните парапети на същата тераса и на голямата тераса и възстановяването на съществувалите масивни парапети с бетонни балюстри, както и за премахване на стълбищната площадка с площ 4,38 кв.м., изградена пред трансформирания във врата прозорец на североизточната фасада на сградата.
Въззивният съд е приел, че страните са собственици на жилищни етажи от къщата – ищецът – на втори етаж с принадлежащите таванско и две избени помещения и 179 кв.м. от дворното място, а ответникът по силата на възлагателно постановление е придобил първи етаж, заедно с избено помещение и ? ид.ч. от дворното място. Сградата е паметник на културата. Между страните е имало уговорки, съгласно които след 2001г. ответникът е следвало да извърши СМР, в т.ч. и такива в имота на ищеца. Съгласно дадените от ВКС указания с отменителното решение, въззивният съд е приел за спорни въпросите- в какъв обем е извършено строителството, било ли е налице съгласие на ищеца за ремонтите, в т.ч. премахването на бетонните парапети на двете тераси, засягат ли тези ремонти правото на собственост на ищеца. От техническата експертиза, назначена при новото разглеждане в изпълнение указанията на касационната инстанция, е прието за установено, че извършените въздействия върху фасадата на сградата, вкл. замяната на бетонните парапети /балюстри/ на две от терасите, нарушават типологизацията на сградата като паметник на културата.Премахването на балюстрите нарушава първоначалния архитектурен образ на сградата и като част на целия ансамбъл сгради на улицата. Затварянето на покрития вход /портик/ под малката тераса чрез частично зазиждане и несъответстваща по материал, цвят и форма дограма, оказват негативен ефект върху архитектурното въздействие. Аналогично е и положението с издаване извън чертите на стария портик на подовата и таванска плоча, последната от които неприемливо опира в съществуващ прозорец.Относно трансформирания във врата прозорец на североизточната фасада, експертизата сочи, че от архитектурна гледна точка това е допустимо при оформяне на входа по начин, хармоничен на общото решение на фасадите. Съгласно указанията, дадени с отменителното решение, въззивният съд е анализирал събраните гласни доказателства относно указаните обстоятелства – дали ремонтните работи са извършени по съгласие на етажните собственици, вкл. ищеца и ответника, което да обоснове извод, съществува ли неоснователно действие от страна на ответника, предприето без съгласието на ищеца, което да накърнява правото му на собственост, променяйки вида на сградата. От съвкупния анализ на всички разпитани по делото свидетели, вкл. и разпита на ищеца по реда на чл.114 ГПК /отм./, въззивният съд е стигнал до извод за категорична установеност, че ремонтните дейности са извършени със съгласието на ищеца, който участвал и при избора на металите /св.Р./. Извършен е ремонт на голямата тераса, поради това, че подът бил с изпочупени плочи, а парапетът бил полуразрушен. Подмяната на парапетите /с балюстрите/ и на двете тераси е станало също със знанието и съгласието на ищеца като ответникът не е поемал задължение да възстанови балюстрите. Оттук е направен правен извод, че независимо от въздействието на подмяната на парапетите върху фасадата на сградата, то след като това е извършено по съгласие на етажните собственици, правото на собственост на ищеца като един от тях, не е накърнено. Относно извършеното преграждане на покрития вход под малката тераса, съставлявщ обща част, е прието, че ответникът е извършил преустройство, с което се накърнява архитектурния облик на сградата, а входът е загубил предназначението си на външен вход към мазите.Ищецът няма достъп до тази обща част, а фактически това помещение недопустимо е приобщено и обслужва единствено жилището на ответника, без да е налице съгласие на останалите собственици. За недоказани са приети възраженията на последния,че единствените му действия са по подмяна на винкелното остъкляване и врата с П., без да е правена констатираната стълбищна площадка, както и, че към момента на придобиване на имота, това преддверие е било вече приобщено към него. Като е взел предвид, че при новото разглеждане ищецът не е поддържал искането си за възстановяване плочата на малката тераса, под която е изградено описаното помещение, съдът е постановил само премахване на иззиждането и монтираната дограма и врата, както и възстановяването на подовата плоча и стълбище. Приел е, че не може да се уважи искането за възстановяване на остъкляването с винкел, поради това, че ще се създаде ново състояние, за което е необходимо становище от НИПК. Относно трансформирания във врата прозорец и изградената пред вратата площадка от 4,38 кв.м. е приел, че действието не накърнява правото на собственост на ищеца, тъй като съгласно експертизата не се въздейства върху архитектурния облик на сградата.Площадката също не препятства ищеца да упражнява правата си на собственост съобразно квотата върху дворното място, както и спрямо притежаваното от него жилище на втория етаж.
По касационната жалба на М. С. С.. Поставените от него процесуалноправни въпроси дали са задължителни указанията за въззивния съд, дадени с отменителното решение на касационната инстанция и дали въззивният съд следва да обсъди всички относими към спора доказателства, са релевантни към изхода на делото, но не са решени в противоречие, а в съответствие със сочената задължителна практика на ВКС. Въззивният съд е съобразил при квалифицирането им по чл.109 ЗС на твърдяните от ищеца действия, приетото от ВКС по реда на чл.290 ГПК по въпроса за включването на общи части в имот на един от етажните собственици и промяната във фасадата на сграда – паметник на културата без разрешение на НИПК и е извършил указаните процесуални действия – назначаване на техническа експертиза с вещо лице – специалист от НИНКН и анализ на заключението и гласните доказателства, за да се установи дали е налице съгласие от ищеца за така извършените в имота промени. Съдът е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти, въз основа на които е посочил, че намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въз основа на този анализ е извел извод за неизпълнена доказателствена тежест в процеса от страна на ищеца по претенциите, които е отхвърлил. Останалите въпроси в изложението също не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото са съобразени задължителните указания, дадени от касационната инстанция при изясняване на въпроса, дали предприетата смяна на балюстрите е извършена със знанието и съгласието на останалите етажни собственици и след установяване на това съгласие е направен правният извод, че не е налице нарушение или препятствие от страна на ответника, препятстващо упражняването на правата им, в т.ч. и на ищеца. Ето защо и изводите не противоречат на посоченото ТР№31/1984г., ОСГК относно приетото в него, че всяко посегателство върху вещта, което може да не накърнява владението, но ограничава допустимото пълноценно използване по предназначението и, е действие по чл.109 ЗС. Въпросът за отнемането на общи части /4 кв.м. от дворното място/ чрез изграждане на стълбищна площадка, обслужваща само жилището на ответника, също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не е в противоречие с установената съдебна практика, в т.ч. и задължителната такава, приетото от съда, че площадката, която обслужва входа към жилището на ответника, находящо се на първия етаж е във връзка с достъпа до имота му като етажен собственик и не препятства упражняване правата на ищеца нито по ползване на неговия имот, находящ се на втория етаж, нито на дворното място, от което и двете страни притежават ид.части.
По касационната жалба на Д. М. К.. Не е налице произнасяне на въззивния съд по непредявени искове с оглед внесеното уточнение от ищеца в с.з. на 28.02.2011г. Ищецът е заявил само, че не поддържа претенцията за възстановяване само на плочата на малката тераса, но не и това относно премахването на изграденото под нея и възстановяване на предишното положение на покрития общ вход. Разглеждайки искането за възстановяване на общата част, незаконосъобразно приобщена от ответника към собственото му жилище, съдът се е произнесъл по претенцията по чл.109 ЗС в рамките на заявеното от ищеца и решението му не е в противоречие с цитираното №620-93-І. Въпросът за разпределяне на доказателствената тежест в процеса също не е решен в противоречие с ТР№31/84г., ОСГК, а в съответствие с него и с константната съдебна практика, съгласно която в тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса по иск с правно основание чл.109 ЗС. Въпросът дали ищецът, притежаващ „голата собственост” поради учредено на трети лица право на ползване, е легитимиран по негаторния иск, също не може да обоснове допускане касационно обжалване на решението в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Той не е включен в предмета спора при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция.Освен това посоченото решение на ВС №306-75-ІІІ е неотносимо, доколкото касае различна от настоящата хипотеза и приема, че технически разрешеното преустройство не дава възможност на собственика на имот да предявява иск по чл.109 ЗС, когато не живее в него, срещу наемателя, който заема целия жилищен имот на основание настанителна заповед по ЗНО /отм./. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Визираните в останалата част на изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касационни оплаквания за необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл.281 ГПК не могат да послужат като самостоятелно основание за допускане касационно обжалване на решението в производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на жалбите.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане и на двете касационни жалби по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 363 от 28.03.2011г. по гр. дело № 1859/2010г. на Варненския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top