5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 23.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 4675 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5814 от 15.ХІ.2013 г. на [фирма] със седалище в [населено място], област Т., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие против въззивното решение № 35 на Търговищкия ОС, ГК, от 30.ІХ.2013 г., постановено по т. дело № 138/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 294/26.VІ.2013 г. на РС-Търговище по гр. д. № 250/2013 г. С последното – на основание чл. 348, ал. 1 ТЗ – дружеството настоящ касатор е било осъдено да заплати на Б. С. Д. от София сума в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) – като част от общо задължение в размер на 50 000 лв., представляващо дължимо на последния възнаграждение по комисионен договор за отпускане на банков кредит от 1.Х.2011 г., а на основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД – неустойка по същия договор в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), а също и 3 440 лв. разноски.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост, и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Търговищкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който – като неоснователни – да бъдат отхвърлени изцяло и двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на Б. С. Д. с правно основание по чл. 348, ал. 1 ТЗ и съответно по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като в тежест на последния бъдат присъдени и всички направени от дружеството съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че с атакуваното въззивно решение Търговищкият ОС се е произнесъл по четири правни въпроса, както следва:
1./ Дали страна по двустранен договор може да претендира за реално изпълнение на насрещно задължение, след като й е противопоставено възражение, че тя не е изпълнила своето задължение и затова не е изправна страна по сделката?
2./ Какъв е предмета на задължението на посредник по договор за посредничество?
3./ Може ли да се приеме, че посредникът е изпълнил своите задължения по такъв договор само въз основа на това, че е сключена сделката, във връзка с която е било уговорено посредничеството, но без да е доказано, че сделката е резултат именно на изпълнението на задълженията на посредника за извършването на фактически действия за нейната подготовка?
4./ Дали индицията за изпълнение на задълженията на страната, носеща доказателствена тежест да установи изправността си в една облигационна връзка, е достатъчна за да се приеме, че тя е доказала този факт?
По първия от релевираните въпроси налице била предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, произнасянето на въззивния съд по втория и четвъртия било в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 54/10.ІХ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 267/09 г., докато въпросът, означен с пор. № 3 в изложението към жалбата, се явявал такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Б. С. Д. от София писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Търговищкия ОС, касационната жалба на монтанското [фирма] със седалище в [населено място], област Т., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Релевираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата 4 правни въпроса се отнасят изцяло до уважената претенция с правно основание по чл. 348, ал. 1 ТЗ.
За да потвърди първоинстанционното решение в неговите две осъдителни части /по обективно кумулативно съединените искове на Д. срещу търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 348, ал. 1 ТЗ и съответно – по чл. 92, ал. 1 ЗЗД/, въззивната инстанция е приела, че: „По делото липсват доказателства ответникът да е направил възражения относно параметрите на отпуснатия кредит или такива, сочещи на неизпълнение на други договорни клаузи”, поради което се дължи възнаграждение на комисионера за уговорената работа. Съобразено е било на тази плоскост и извършеното от търговеца по банков път частично плащане на уговореното с комисионния договор от 1.Х.2010 г. възнаграждение в размер на сумата от 4 000 лв.: „като приемане на договорената работа в контекста на останалите доказателства по делото и съдебно признатите от управителя на ответното д-во факти”. Следователно първият, както и последният от 4-те въпроса, формулирани в изложението на касатора въобще не е бил предмет на произнасянето на Търговищкия ОС с атакуваното въззивно решение.
Регламентацията на сключената между страните по спора сделка от 1.Х.2011 г., означена като „Комисионен договор за отпускане на банков кредит”, е в разпоредбите на чл. 348 и сл. ТЗ, а не в чл. 49-51 от същия закон, отнасящи се до търговския посредник. Поради това въпросите с поредни номера 2 и 3 от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата ще следва да бъдат квалифицирани като такива с изцяло хипотетичен характер, т.е. извън предмета на произнасяне на въззивната инстанция с атакуваното решение и липсата на каквито и да е данни по делото, че ответникът по касация Д. е имал качеството на търговец, „който по занятие посредничи за сключване на сделки”.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК не следва да се присъждат разноски в полза на търговското дружество касатор.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 35 на Търговищкия окръжен съд, ГК, от 30.ІХ.2013 г., постановено по т. д. № 138/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 4675 по описа за 2013 г.