О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр. София, 23.01.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №923 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ц. С. И., чрез адв.П.К. срещу решение №2954 от 14.12.2018г. по в.гр.д. №986/2018г. на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение №6509 от 24.09.2017г. по гр.д.№16958/2015г. на СГС, І-2 състав в отхвърлителната му част. С първоинстанционното решение е осъден ответника ЗАД „Алианц България“ АД да заплати на Ц. С. И. на основание чл.226, ал.1, вр. с чл.223, ал.2 от КЗ /отм./ сумата 128 000.00 лева -обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 044.92 лева- обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху главниците от 30.04.2015г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над 128 000.00 лева до предявения размер от 200 000.00 лева /частична претенция от 280 000 лева/ като неоснователен.
В касационната жалба се твърди, че решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията за неимуществени вреди за сумата 72 000 лева /разликата от 128 000 лева до 200 000 лева/ е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост. Излагат се съображения за липса на мотиви, както и подробни доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, довело до присъждане на изключително занижено по размер обезщетение в нарушение на принципа на справедливост. Касаторът поддържа тезата, че въззивният съд необосновано, без преценка на конкретните факти и обстоятелства и в противоречие с цитираната в решението съдебна практика приема, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е справедливо и е в състояние да компенсира търпените от нея вреди, като необосновано приема и наличие на съпричиняване. Моли да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и да бъде уважен изцяло искът за обезщетение за неимуществени вреди като й бъде присъдена допълнително сумата 72 000 лева /общо 200 000 лева/, ведно със законната лихва от 30.04.2015г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос „Предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?“, като е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №120/04.04.2013г. по гр.д.№964/2012г., ІV г.о.; решение №34/26.02.2015г. по гр.д.№6256/2014г., ІІ г.о.- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл и по материалноправни въпроси за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, обусловили изхода на спора, като поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., както и описаните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Заявява, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставя въпроси за доказателствената тежест и предпоставките за наличие на съпричиняване на вредите по чл.51, ал.2 ЗЗД, в частност поради непоставяне на предпазен колан, като твърди, че съдът се произнесъл по тях в противоречие с цитираната практиката на ВКС по чл.290 ГПК- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Заявява, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал2, пр.3 ГПК.
Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм/ за сумата над 128 000 лева, въззивният съд приема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка /чл.272 ГПК/ и излага мотиви, че с оглед критериите по чл.52 ЗЗД справедливото обезщетение за ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените травми при процесното ПТП, настъпило на 30.04.2015г., е в размер на 160 000 лева, като същото следва да се намали поради съпричиняване с 20%. При безспорно установен механизъм на процесното ПТП, причинено от Г. Д. Н., застрахована по застраховка ГО в ответното дружество и с оглед доказателствата за претърпените от ищцата при това ПТП тежка черепно-мозъчна травма /травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясната слепоочна област на черепа с максимална ширина до 4мм без изразен компресионно-дислокационен синдром; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; леко изразен мозъчен оток; травматични кръвоизливно-контузионни огнища в двата слепоочни мозъчни дяла; счупване на средна черепна ямка; счупване на носни кости и на лява и дясна ябълчни кости; счупване на задната стена на левия максиларен синус; травматичен кръвоизлив в етмоидални, максиларни, сфеноидални и фронтални синуси; навлизане на въздух в черепната кухина – пневмоцефалия; пареза на десния нерв абдуценс; травматичен периорбитален хематом вляво; травматичен кръвоизлив в теменната област на главата/; компресионно счупване на телата на седми и осми гръдни прешлени без увреда на подлежащия гръбначен мозък; счупване на тялото на гръдната кост с малък хемоторакс (излив на кръв в плевралната кухина) и контузия на десния бял дроб; счупване на дясната ключица и контузия на крайниците (ляво коляно и ляв лакът) и таза; продължителността на страданията и неудобствата при лечението, периода на възстановяване, психическите страдания и трайните увреждания на здравето, решаващият съдебен състав приема, че основният спор е свързан с наличието на съпричиняване на вредата и справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Въззивният съд излага доводи, че обезщетението за неимуществени вреди, определено в размер на 160 000 лева, е съобразено с чл. 52 ЗЗД. С оглед дадените с ППВС №4 от 1968г. разяснения, се аргументира, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по „справедливост”, като справедливостта не е абстрактно понятие, а изисква преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства- при телесните увреждания – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Приема, че в категорията „други обстоятелства” се включва социално-икономическата обстановка в страната към датата на увреждането – като отправна точка за преценката на обществено приемливите по размер обезщетения от този вид към посочения момент. При преценката на тези релевантни факти и обстоятелства, правилно установени от първоинстанционния съд /вкл. кривогледство с дясното око, както и ограничение на периферното зрение в резултат от увреждането на десния нерв абдуценс и паралитичното отклонение на дясната очна ябълка навътре, без възможност за движение навън, трайно намаляване на слуха на дясното ухо; продължително и болезнено възстановяване от гръдната травма и носене на корсет в продължение на шест месеца; прекъсване на образованието и смяна на специалността и учебното заведение; необходимост от чужда помощ и грижа в продължение на повече от шест месеца; значителни негативни психологически последици/ и след анализ на събраните във въззивното производство доказателства за продължаваща увреда на десния отвеждащ нерв на окото с конвергиращ страбизъм и ограничено периферно зрение на ищцата и необходимост от по-нататъшно проследяване на неврологичния й статус, съдът намира, че определеното обезщетение е справедливо.
Решаващият състав излага аргументи, че изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва да е резултат от установени по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Приема, че не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата, а като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Излага мотиви, че с оглед разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, предвиждаща, че пътуващите в лек автомобил са длъжни да поставят обезопасителен колан, както и предвид установения по делото факт, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, а ако е имала поставен такъв, не би получила толкова тежка черепно-мозъчна травма /с всички произтичащи от това последствия за очите, мозъка, ушите и т.н./, правилно процентът на съпричиняване е определен на 20%.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значими за спора като обуславящи неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси, свързани с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Въззивният съд е съобразил всички критерии по чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. естеството на претърпените травми и продължителността на лечението, свързаните с тях неудобства и страдания, ограничението в движенията и необходимостта от чужда помощ, неврологичните, емоционални и психически страдания, негативните трайни последици, вкл. продължаващата увреда на десния отвеждащ нерв на окото с конвергиращ страбизъм и ограничено периферно зрение на ищцата и др., както и икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – ППВС №4/1968г. Доколко конкретният размер на определеното от него обезщетение е справедлив, това е въпрос, който е относим към правилността на обжалвания акт, подлежаща на проверка само при вече допуснат касационен контрол.
Не е налице противоречие и с цитираната практика на ВКС по процесуалноправния въпрос относно приложението на чл.272 ГПК. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за сумата над 128 000 лева, като е препратил към мотивите на решението съгласно чл.272 ГПК, т.е. възприел е изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Независимо от това съдът е изложил собствени мотиви, като е обсъдил спорните въпроси относно размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди и наличието на съпричиняване. Обсъдени са критериите по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо по размер обезщетение, както и наличието на фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Макар и значими за спора, като обуславящи неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поставените въпроси относно предпоставките за наличие на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК. Приетият от първоинстанционния съд факт за наличието на обезопасителен колан в процесния автомобил изобщо не е оспорен във въззивното производство /във въззивната жалба от ищцата се оспорва единствено обстоятелството, че поставянето на колана би осуетило настъпването или довело до по-леки увреждания/, поради което съдът не е имал задължение да го обсъжда. Изводите на въззивния съд относно наличието на съпричиняване и неговия обем не са хипотетични, а са направени с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото. Като приема, че като не е поставила обезопасителен колан пострадалата ищца обективно е способствала за вредоносния резултат, като е създала условия и е улеснила неговото настъпване, въззивният съд постановява обжалваното решение в пълно съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Наличието на задължителна съдебна практика по поставените въпроси относно приложението на чл.52 ЗЗД, както и на трайна и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, която не се твърди да е неправилна или нуждаеща се от осъвременяване, изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem”, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК касаторът следва да плати на ответната страна сумата 300 лева юриск.възнаграждение за касационното производство.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2954 от 14.12.2018г. по в.гр.д. №986/2018г. на Апелативен съд- София в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ц. С. И., ЕГН [ЕГН] да плати на ЗАД „Алианц България“ АД, гр.София сумата 300 лева юриск.възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.