О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр. София, 25.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2296/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. М. и Й. С. М., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат М. К. Д., срещу въззивно решение № 13/17.01.2018 г. по гр. д. № 532/2017 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпросът, уточнен и конкретизиран от касационния съд съгласно правомощията му по т. 1, ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС е: длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота представените от страните доказателства, не е изложил мотиви защо приема за установени конкретни факти, а други отхвърля като недоказани /липсват мотиви дали завещанието, от което ищците извеждат правата си е произвело правен ефект, и до каква степен с него се засягат правата на останалите наследници, защо съдът е приел за недоказано придобиването на процесните имоти от касаторите по давност/.
Ответниците по касация – Ц. И. М., Г. Й. М., [населено място], и Д. Й. М., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат С. К. – В., оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 377/25.07.2017 г. по гр. д. № 475/2017 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е признато за установено по предявен от Ц. И. М., Г. Й. М. и Д. Й. М. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. С. М. и Й. С. М. не са собственици на земеделски имоти – лозе и десет броя ниви, находящи се в землището на [населено място], подробно описани в решението, и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение № 169/16.11.2016 г., с който ответниците са признати за собственици на описаните имоти.
Въззивният съд е приел, че правния си интерес от иска ищците основават на твърдения за притежаване по завещание на правото на собственост върху земеделските имоти, възстановени с решение на ПК, и описване на имотите като принадлежащи изключително на ответниците в нотариалния акт, чиято отмяна се претендира. От показанията на част от разпитаните свидетели се установява категорично владение на имотите от ответниците, а останалите свидетели излагат твърдения за владение от ищците в определен период и от техния починал наследодател преди това, в период преди възстановяване на правото на собственост върху имотите. За владение от трети лица свидетелства представеният валиден договор за аренда. Ответниците не са доказали придобиване на имотите на основание давностно владение, който извод следва и от факта, че страните са наследници на лицето, комуто са принадлежали имотите преди внасянето им в ТКЗС, което изисква по – категорично доказване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са налице допълнителни основания от кръга на визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 – 3 ГПК. Въпросът следва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Касационно обжалване следва да се допусне за проверка на даденото разрешение на релевантния процесуалноправен въпрос относно дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, със задължителната практика на ВКС – т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС и т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС и др.
На касаторите следва да се укаже необходимостта да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лева /четиридесет лева/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 13/ 17.01.2018 г. по гр. д. № 532/2017 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
УКАЗВА на В. С. М. и Й. С. М., [населено място], да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лева и да представят вносен документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на дадения срок делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: