О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 51
София, 26.02.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и петнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 715 /2015 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ал.1 ГПК .
С частна касационна жалба вх. Nо 50573 / 24.04.2014 год. К. Я. Ч. от [населено място] чрез адв. И. М. САК обжалва и иска да се отмени Определение Nо 6866 от 01.04.2014 година по ч.гр.д. Nо 2515/2014 година на Софийския градски съд , с което потвърдено Разпореждане от 21.08.2013 година за връщане на искова молба и прекратяване производството по гр.д. Nо 54069/ 2012 год. на РС- София поради недопустимост на заявения иск по чл. 124 ал.4 ГПК.
Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е съобразил обстоятелства , че основанието на заявения иск не е закона , а подзаконови –непубликувани нормативни актове и е налице правен интерес от установяване на съдържанието им с оглед правата на жалбоподателката за евентуално преизчисляване на пенсията , което получава .
С изложение към касационната жалба искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т. т.3 ГПК по правния въпрос : може ли по съдебен ред, с иск по чл. 124 ал. 4 ГПК , да се установи съдържанието на непубликувано Решение на МС / РМС/ и непубликувано постановление на МС/ ПМС/, свързано с размера на допълнително персонално трудово възнаграждение, определено с тези актове. Необходимостта от произнасянето на ВКС се обосновава от обстоятелството, че следва да се знае съдържанието на актовете на МС за да може да се обоснове правно искане за преизчисляване на пенсията по реда на чл. 98 КСО, от специфичността на случая и липсата на съдебна практика по поставения въпрос.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор само от ответника П. а. г. – С. , с който отговор се оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване реп. За отмяна на постановеното определение за недопустимост на иска.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, заявеният иск е неоценяем , поради което същата се явява процесуално допустима .
След преценка на релевираните основания за допускане на касационно обжалване , настоящата инстанция приема , че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
За да потвърди разпореждането на първата инстанция за недопустимост на заявения иск по чл. 124 ал.4 ГПК, втората инстанция е приела, че абсолютната процесуална предпоставка е възможността да се установяват факти с правно значение само ако това е изрично предвидено в закон.
Изведеният правен въпрос може ли по съдебен ред, с иск по чл. 124 ал. 4 ГПК , да се установи съдържанието на непубликувано Решение на МС / РМС/ и непубликувано постановление на МС/ ПМС/, свързано с размера на допълнително персонално трудово възнаграждение, определено с тези актове, не може да се приеме за обуславящ изхода на спора , тъй като изисква „предварителен“ отговор по същество. Исковото производство е прекратено на процесуално основание – недопустимост на иска по чл. 124 ал.4 ГПК след като възможността да се установи по съдебен исков ред факт с правно значение следва да е предвидена изрично в нормативен акт..
За да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК в хипотеза на поставен процесуално или материално правен въпрос , чието произнасяне от третата инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос следва да касае приложението на нов закон, празнина в съдебната практика, преодоляване на установена неправилна съдебна практика.
Разпоредбата на чл. 124 ал.4 изр.2-ро ГПК, визираща възможността с установителен по своята правна природа иск да се установи съществуването или несъществуването на факти с правно значение, доколкото това е изрично предвидено от закона, не е нова за процесуалния правов ред, нито липсва съдебна практика. Аналогично на чл. 97 ал.3 изр.2 ГПК / отм./ при преценка на допустимостта на иск за установяване на факти с правно значение, съдилищата безпротиворечиво приемат , че само в предвидените от закона случаи искът е допустим. Заявеното искане по делото да се установи факта на съдържание на посочените непубликувани Решение на МС и ПМС , не предполага тази възможност , тъй като не се иска установяване самото съществуване на посочените нормативни актове като факт, а тяхното съдържание , което не може да бъде квалифицирано като факт, доколкото се касае до обективирано по надлежния ред волеизявление на държавен орган в рамките на неговите правомощия, определени от Конституцията на Република България.Доколкото едно заинтересовано от съдържанието на документа лице желае да се запознае със същия, то пътя на реализация на правото на достъп до информация не е избрания исков процес.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба вх. Nо 50573/24.04.2014 год. К. Я. Ч. от [населено място], заявена чрез адв. И. М. САК с искане за отмяна на Определение Nо 6866 от 01.04.2014 година по ч.гр.д. Nо 2515/2014 година на Софийския градски съд , с което е потвърдено Разпореждане от 21.08.2013 година за връщане на искова молба и прекратяване производството по гр.д. Nо 54069/ 2012 год. на РС- София поради недопустимост на заявения иск по чл. 124 ал.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :