2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 51
София,03.02.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ НОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1152 / 2011 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. Ц. А. и Лидия В. Д. са обжалвали чрез пълномощника си адв. В. Б. въззивното решение на Видинския окръжен съд № от 18.07.2011г. по в.гр.д.№ 132/2011г.
С обжалваното решение Видинският окръжен съд е потвърдил решението на Видинския районен съд № 82 том VІІ от 20.12.2010г. по гр.д.№ 1/2009г. , с което М. Ц. Д. е признат за собственик на самостоятелен обект с идентификатор 10971.502.563.1.33 , в сграда № 1, построена в имот с идентификатор 10.971.502.563 , Н. Ц. А. и А. К. А. са осъдени да премахнат изградените върху общите части на партерния етаж в сградата тоалетна и да възстановят вратата към мазето и е отхвърлен предявеният от тях насрещен иск по чл.109 ЗС.
От представеното удостоверение за данъчна оценка на лист 56 от първоинстанционното производство се установява, че данъчната оценка на имота , собственост на ищеца по първоначалния иск М. Ц. Д. е 1967лв.
Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по дела с цена на иска до 5000лв.. Вещните искове са оценяеми и съгласно чл.69 ал.1 т.2 ГПК цената им се определя от данъчната оценка на имота, а само ако няма такава – от пазарната цена. В случая имотът е с данъчна оценка 1967лв., което е под минималния допустим размер за касационно обжалване, разглеждането на делото е двуинстанионно и въззивното решение е влязло в сила. Ето защо като процесуално недопустима касационната жалба срещу решението по първоначалните искове , предявени от М. Ц. Д. против Н. Ц. А. и А. К. А. с правно основание чл.108 и 109 ЗС следва да се остави без разглеждане.
Цената на насрещния иск , предявен от Н. Ц. А. и А. К. А. против М. Ц. Д. с правно основание чл.109 ЗС според представеното удостоверение за данъчна оценка на имота на лист 59 от първоинстанционното производство е над 5000лв., поради което в тази част касационното обжалване е допустимо.
Касационната жалба в тази част е подаден в срок, от надлежни и заинтересовани страни , приподписана е от адвокат , отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК Върховният касационен съд да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен насрещният негаторен иск съдът е приел, че ищците по този иск не са доказали твърденията, че е нарушено правото им на собственост, тъй като със затваряне на съществуващия коридор ответникът не ги е лишил от достъп до процесното помещение. До него те имат достъп през съществуващата врата откъм вътрешния двор и от централния вход на сградата.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на абсолютно идентични казуси по чл.108 и 109 ЗС: решение на ВС № 2419 по гр.д.№ 3461/1960г. решение на ВС № 2356 от 05.12.1966г. по гр.д.№ 1794/1966г., І г.о., решение № 68/2009г. на ВКС, І .г.о. по гр.д.№ 32382008г., решение № 74/ 2009г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 467482007г., решение № 132/2009г. на ВКС, ІІІ г.о. Според посочените решения на състави на ВС и ВКС по иска за собственост трябва да се установи, че ищецът е собственик на вещта, че тя се владее от ответника и фактическата власт е без основание, а в случая според касаторите тези предпоставки не са доказани. Чрез негаторния иск не се цели защита на отнето владение, той дава правна защита на собственика срещу неправомерни действия на трети лица, с които се смущава, ограничава или пречи за осъществяване на правото на собственост необезпокоявано и в пълен обем. Следователно както правните доводи във връзка с основанията за допускане на касационното обжалване, така и посочената съдебна практика по чл.108 ЗС са неотносими към негаторния иск и не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Цитираното ТР от 17.07.2001г. на ВКС, ОСГК т.11 се отнася за правомощията на втората инстанция , но в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е поставен процесуален въпрос при което според разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения касационната жалба срещу първоначалния иск следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а в останалата част по насрещния иск по чл.109 ЗС касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответника не следва да се присъждат въпреки, че са поискани, тъй като по делото няма данни да са направени такива.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. Ц. А. и Лидия В. Д. вх.№ 2789 от 21.09.2011г. против въззивното решение на Видинския окръжен съд № 198 от 18.07.2011г. по в.гр.д.№ 132/2011г. в частта, в която са уважени предявените от М. Ц. Д. действащ като [фирма] ревандикационен иск по чл.108 ЗС в установителната му част и иск с правно основание чл.109 ЗС като процесуално недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд № 198 от 18.07.2011г. по в.гр.д.№ 132/2011г. в останалата обжалвана част по насрещните искове по чл.109 ЗС.
Определението подлежи на обжалване само в частта, в която касационната жалба се оставя без разглеждане в едноседмичен срок от връчването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: