О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр. София, 30.01.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д.№2997 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
Образувано е по жалба от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу определение №608 от 08.10.2019г. по ч.т.д. №2197/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх.№4125 от 15.07.2019г. на жалбоподателя срещу определение №410 от 11.06.2019г. по ч.т.д.№310/2019г. на Апелативен съд-Варна, ТО.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен- постановен при нарушение на закона и необоснованост. Счита, че определението на АС-Варна, с което е потвърдено определение на ОС-Варна за частично обезсилване на издадени в полза на банката заповед за изпълнение и изпълнителен лист, има преграждащ характер за развитието на заповедното производство.
Ответникът „Д. Къмпани“ ЕООД /н/ не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
За да остави без разглеждане касационната жалба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу определението на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено определение на ОС-Варна за частично обезсилване на издадени в полза на банката заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съставът на ВКС, Второ търговско отделение приема, че обжалваният съдебен акт не попада в обхвата на подлежащите на касационно обжалване съдебни актове по чл.274, ал.3 ГПК. Излага подробни аргументи, че в конкретния случай потвърденото определение на първата инстанция е последица от прекратяване на исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК, но предвид липсата на жалба и влизането в сила на определението за прекратяване не следва да се преценява дали е налице хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Доколкото не се дава разрешение по същество и на друго производство по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, процесното определение не подлежи на касационен контрол.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
На касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи развитието на производството /чл.274, ал.3, т.1 ГПК/ и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /чл.274, ал.3, т.2 ГПК/. Следва да се има предвид, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване /т.8, ТР №4/18.06.2014г., т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая се атакува определение на въззивния съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу първоинстанционно определение за обезсилване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като няма спор, че определението на окръжния съд за прекратяване на исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК в частта по процесните вземания, за които са издадени обезсилените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е влязло в сила. В конкретната хипотеза преграждащо развитието на производството е прекратителното определение, което не е обжалвано от страните и е влязло в сила. Определението за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е последица от прекратяване на производството по иска за установяване съществуването на вземането по реда на чл.422 ГПК, не прегражда развитието на производството и не попада в приложното поле на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С това определение не се дава разрешение по същество и на друго производство, нито се прегражда развитието му. Определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер /ТР №5/2015 от 12.07.2018г., т.д.№5/2015г. на ОСГТК на ВКС/.
Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №608 от 08.10.2019г. по ч.т.д. №2197/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: