О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
С о ф и я, 30 март 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 29 м а р т 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
като съобрази становището на прокурора Антони Лаков,
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
ч.н.дело № 1275/2011 година.
Производството е по чл.44, ал.1 от НПК, образувано по повдигнат от Варненския районен съд спор за подсъдност на НАХД № 2/2011 г. по описа на съда във връзка с правилното приложение на чл.59, ал.1 от ЗАНН, алтернативно произнасяне по искане по чл.43, т.1 от НПК.
В писменото си становище прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита за законосъобразно искането на районен съд-Варна делото да се изпрати за разглеждане и решаване от Софийския районен съд с позоваване на разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното :
С наказателно постановление № 0197/30.08.2010 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, за нарушение на чл.325, ал.1 от Закона за електронните съобщения във връзка с т.2.7.1 от Разрешението и във връзка с чл.30, ал.1 от Функционалните спецификации на “Б. телекомуникационна компания”(Б.)-АД със седалище и адрес на управление в С. е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. Същото е обжалвано от представляващия дружеството, по повод на което е било образувано НАХД № 13078/2010 г. по описа на Софийски районен съд-115 нак.състав. С разпореждане от 11.12.2010 г. този съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане и решаване от районен съд-В., позовавайки се на разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗАНН и считайки, че той е компетентният съд с оглед обстоятелствата, изложени в АУАН и НП констатираното нарушение да е извършено в неговия съдебен район. След постъпване на делото в районен съд-В. и образуването на НАХД № 2/2011 г., с разпореждане № 684 на съдията-докладчик от 02.03.2011 г. производството по делото е прекратено и на основание чл.44, ал.1 от НПК е изпратено на ВКС за разрешаване на повдигнатия между районните съдилища спор за местната подсъдност на делото, като едновременно с това е отправено и алтернативно искане за промяна на подсъдността на основание чл.43, т.1 от НПК.
В разпореждането си докладчикът, повдигащ спора за подсъдност, освен голословното отхвърляне на съображенията на първия съд и липсата на убедителни доводи защо приема нарушението чрез бездействие да е осъществено от “управителните органи” на дружеството, допуска смесване на основанията за промяна на местната подсъдност на делото по чл.43 и чл.44 от НПК. Докато спорът за подсъдност е такъв по правилното прилагане на закона (НПК), то искането по чл.43 от НПК се основава на процесуалната целесъобразност за постигане икономичност и бързина на процеса, т.е. двете основания за исканата промяна в местната подсъдност на делото взаимно се изключват.
В случая, и от данните в АУАН и НП, и в жалбата на “Б.”-АД не се спори, че заявлението на Ж. Ст.А. от В. е било подадено в център за обслужване на клиенти, находящ се в МОЛ във В.. Основанието за подаването му, изискванията към него и процедурата по издаване на исканото от него удостоверение за пренасяне на ползвания от него номер, съответно основанията за отказ да се издаде такова са урегулирани съобразно действащото към м.09.2009 г. решение № 230 от 12.03.2009 г. на председателя на К. за изменение на функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на такива номера. Съгласно изменения чл.28, “процедурата по пренасяне на номерата се осъществява въз основа на заявление на абонат или потребител, подадено по образец при даряващия доставчик или при негов оправомощен дистрибутор или търговски представител. Заявлението ….. е в стандартна форма, съгласувана между доставчиците в процедура по чл.24, ал.1.”, в която те следва да са постигнали съгласие по въпросите, посочени в чл.25, ал.1, т.1-10 от цитираните спецификации, включително сроковете за издаване и за валидност на исканото от Ж.А. удостоверение за преносимост на ползвания от него номер. Или, както подаването на заявлението, така и накрая издаването на съответния сертификат на 11.12.2009 г. е станало пред и от упълномощен представител на дружеството, т.е. действието, което е следвало да бъде извършено за удовлетворяване заявлението (“заявеното желание”) на Ж.А. е следвало да бъде извършено във В., което определя и местната компетентност на тамошния районен съд да разгледа и реши делото. Поради това ВКС намира, че този съд неоснователно оспорва тази си компетентност и незаконосъобразно повдига спор за подсъдност със СРС ( виж определения на ВКС № 36 по н.д.№ 437/99 г.-І н.о. и № 59 по н.д.№ 209/2010 г.-ІІІ н.о.).
От друга страна, претендираната “субсидиарна” възможност по чл.43, т.1 от НПК делото да се реши от СРС не държи сметка за ощетения от “забавените” действия на представителя на “Б.”-АД Ж.А., който следва да се яви за разпит като свидетел, както първоначално е разпоредил съдията-докладчик, за изясняване на съществените за отговорността на мобилния оператор обстоятелства. Предлаганата от съда промяна не отчита и обстоятелството, че този оператор предлага и осигурява услугите си на територията на цялата страна чрез свои представители, а К. като контролен орган също покрива цялата територия на РБ, поради което водещо в такива случаи е улесняването на прекия потребител на услугите, чиито интереси чрез санкциониране на допуснато административно нарушение брани К., което има своето превантивно значение за спазване на законите от всички в страната.
Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА като компетентен да разгледа жалбата на представляващия “Б. телекомуникационна компания”-АД със седалище и адрес на управление в С. срещу наказателно постановление № 0197/30.08.2010 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията за нарушение на чл.325, ал.1 от Закона за електронните съобщения във връзка с т.2.7.1 от Разрешението и във връзка с чл.30, ал.1 от Функционалните спецификации за наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 10000 лв.
ПРЕПИС от настоящето определение да се изпрати за сведение на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :