5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 31.01.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3480 от 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Ш. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, III-Г въззивен състав, постановено на 29.01.2016г. по в.гр.д.№7007/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Д. Ш. срещу Г. И. Ш. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху 3.70% идеални части от недвижим имот, находящ се в [населено място] на [улица], на 5 етаж със застроена площ от 73.22 кв.м., заедно със зимнично помещение, заедно с таванско помещение, заедно с 2.72% идеални части от общите части на сградата и 2.72% идеални части от дворното място.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса могат ли да бъдат придобити по давност идеални части от недвижим имот от лице, снабдило се с нотариален акт за покупко-продажба на целия недвижим имот от лице, което не е било собственик на въпросните идеални части и може ли да се приеме, че в този случай титулярът на правото на собственост по нотариален акт може да има намерение /анимус/ да владее и свои същите идеални части като свои собствени на собствено правно основание, различно от покупко-продажбата, по който въпрос според касатора не е налице задължителна практика, поради което същият следва да се приеме за такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението към подадената касационна жалба се излагат също и съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл.235 ГПК. Поддържа, че в случая въззивният съд не е взел предвид доводите за липса на елементите от състава на придобивната давнтост у ответника и неговите праводатели досежно процесната идеална част от имота, включително за пълната недоказаност на началния момент на твърдяната придобивна давност /при твърдяна липса на доказателства за отблъсване владението на съсобственика Е. П. К./; не е взел предвид възражението за прекъсване на давността предвид възражението за валидно завещание, оставено от Е. К. в полза на Л. Ш. и правещо последната собственик на имота.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Г. И. Ш. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски по приложен към отговора списък.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
П. Д. Ш. е предявил срещу Г. И. П. иск за признаване правото на собственост и предаване по реда на чл.108 ЗС владението на 3.70 % идеални части от апартамент, находящ се в [населено място] на [улица], пети етаж с твърдението, че притежава правото на собственост въз основа на наследяване : апартаментът е придобит по договор за покупко-продажба на 02.07.1962г. от А. Д. П. и П. П. П., като след смъртта на А. Д. П. нейният дял е придобит по наследство от П. П. П. и неговата сестра Е. П. К., чийто наследник е П. Д. Ш.. Твърди, че пред 1997г. П. П. П. е дарил целия имот на Е. В. Н., легитимирайки се като едноличен собственик с отказ от наследството на А. Д. П., който обаче изхожда не от Е. П. К., а от лицето Е. П. К.. Поддържа, че доколкото П. П. П. не е притежавал правото на собственост върху целия имот, то не е могъл да дари това право на Е. В. Н., който пък през 2011г. не би могъл да продаде целия имот на ответника Г. И. П..
В обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.
Чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК е прието, че правото на собственост върху процесните идеални части от апартамента е придобито по давност от третото лице-помагач Е. В. Н. преди неговото прехвърляне на ответника Г. П.. Прието е, че процесният имот е дарен от П. П. П. на Е. В. Н. с договор за дарение, обективиран с н.а.№105 от 10.04.1997г., като са изложени съображения, че макар П. П. да се е разпоредил с чужда вещ, доколкото не цялата е била негова собственост по причина, че отказът на Е. К. от наследството на А. П. не е породил действие, това не прави сделката нищожна, а само непротивопоставима на действителния собственик. С оглед на това е прието, че Е. Н. е имал качеството добросъвестен владелец, тъй като е владял вещта от нейното придобиване на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание /чл.70 ЗС/. Прието е, че от показанията на разпитаните свидетели Д., Н., М. и Г., както и от представените договори за наем, се доказва, че Е. Н., след смъртта на дарителя си на 07.01.2000г., необезпокоявано, явно и самостоятелно е упражнявал фактическата власт върху имота и то в период, надхвърлящ пет години. Прието е за установено, че до продажбата на имота през 2011г. на ответника Г. П. третото лице-помагач е отдавало имота под наем, единствено е полагало грижи за извършването на ремонти и е участвало в поддръжката на общите части. Поради това независимо от обстоятелството, че направения от Е. П. К. отказ от наследство не е произвел действие, както и от саморъчното завещание в полза на трето за спора лице /Л. Ш./, собственик на апартамента поради изтекла в негова полза придобивна давност преди датата на разпореждане с вещта, е бил Е. В. Н., а ответникът Г. П. е придобил собствеността от Е. В. Н. по договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№128 от 14.06.2011г. и като такъв е пълноправен собственик на спорния имот.
Възражението, че ако едно лице разполага с документ за собственост /договор за покупко-продажба/, то не може да има намерение да свои имота, е прието за неоснователно – прието е, че по отношение на ? идеална част от апартамента /тази на Е. К./, с която се е разпоредил нейният брат П. П. П., давността е приложима.
Обсъдени са и доводите на жалбоподателя по отношение на саморъчното завещание от 07.07.2006г., с което Е. П. К. се е разпоредила с цялото си имущество за след своята смърт в полза на Л. П. Ш., като възражението му, че завещанието следва да бъде изключено от доказателствата по делото, е прието за основателно, но доколкото е прието, че предявеният иск е неоснователен по причина, че правото на собственост върху спорните идеални части от апартамента е придобито по давност от праводателя на ответника, обсъждането на завещанието от първоинстанционния съд е прието за ирелеванто.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения, поставеният от касатора въпрос могат ли да бъдат придобити по давност идеални части от недвижим имот от лице, снабдило се с нотариален акт за покупко-продажба на целия недвижим имот от лице, което не е било собственик на въпросните идеални части и може ли да се приеме, че в този случай титулярът на правото на собственост по нотариален акт може да има намерение /анимус/ да владее и свои същите идеални части като свои собствени на собствено правно основание, различно от покупко-продажбата, не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. На първо място по причина, че по така поставения въпрос е налице трайно установена и непротиворечива практика на ВКС, според която е ирелевантно дали владелецът съзнава, че имотът е чужд, стига да е установено наличието на елементите на фактическия състав на владението съгласно чл.68 ЗС и приложението на презумпцията по чл.69 ЗС /решение №88/27.02016г. по гр.д.№661/2016г. на Второ ГО на ВКС/. Когато приобретател придобива от несобственик, но без да знае това, владението му е добросъвестно, ако е основано на валидна сделка и може да доведе до придобиване на собствеността с кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС /решение №297/21.06.2011г. по гр.д.№294/2010г. на Първо ГО на ВКС и решение №520/05.08.2010г. по гр.д.№1070/2009г. на Първо ГО на ВКС/. Недопустимо е собственикът да може да придобие право на собственост на друго основание само ако вече го е придобил по силата на сделка /решение №3/20.05.2011г. по гр.д.№1911/2009г. на Първо ГО на ВКС/. В настоящия случай обаче безспорно третото лице-помагач Е. В. Н. е придобило по силата на договор правото на собственост само върху идеална част от имота, поради което в съответствие с посочената практика на ВКС въззивният съд е приел, че не съществува пречка да придобие по давност правото на собственост върху идеалната част, която не е принадлежала на неговия праводател.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл.235 ГПК. В съответствие с трайно установената практика на ВКС, включително и посочените от касатора решения, постановени от тричленни състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК /решение №331/04.07.2011г. по гр.д.№1649/2010г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №92/22.02.2011г. по гр.д.№1863/2010г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №411/27.10.2011г. по гр.д.№1857/2010г. на Четвърто ГО на ВКС/, въззивният съд е обсъдил въведените с жалбата доводи и възражения /че представеното като сравнителен материал саморъчно завещание не следва да бъде обсъждано като доказателство при разрешаване на спора за принадлежността на правото на собственост; че ответникът по иска не е придобил по давност процесния недвижим имот, включително и за възможността едно лице да придобие по давност право на собственост върху недвижим имот, който му е бил прехвърлен по силата на сделка в хипотеза, при който праводателят му не е притежавал правото на собственост/.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 29.01.2016г. по в.гр.д.№7007/2015г. по описа на Софийски градски съд, ГО, III-г въззивен състав.
ОСЪЖДА П. Д. Ш. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Г. И. Ш. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], кв.Б., 217 А, вх.Д, ет.6, ап.109 сума в размер на 1000лв. /хиляда лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: