4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
[населено място], 31.01.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на тридесети януари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1989 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение №52 по гр.д. № 127/2016 год. на Окръжен съд – Видин ,с което е потвърдено решение № 701 по гр.д.№ 2384/2015 год. на Видински районен съд. С потвърденото решение е уважен предявеният от [фирма] против [община] иск,с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД,като ответникът – настоящ касатор е осъден да заплати на ищеца обезщетение за забава в издължаването на възнаграждение, по сключен на 10.05.2013 год. договор за „поддържане на общински озеленени площи в [населено място] и населените места на [община]„, дължимо за периода 01.07.2014 год. – 30.06.2015 год., в размер на 568 384,19 лв. / възнаграждението / – което обезщетение за забава, претендирано за периода 15.01.2015 год. – 05.08.2015 год., е присъдено в размер на 20 093,25 лева. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение,като потвърдило първоинстанционно решение, разгледало непредявен от ищеца иск. За този си довод страната изхожда от обстоятелството, че противно на сочената в исковата молба изискуемост на лихвата ,считано от получаване от ответника нотариалните покани на ищеца, за издължаване на преждепосочената главница, съдът е съобразявал изискуемостта съгласно чл.5.1 от сключения договор, според която разпоредба възнаграждението за помесечно изпълнените по договора работи се дължи в срок до 60 дни от издаване фактура от изпълнителя и приемане на работата с изричен приемо-предавателен протокол.Така касаторът счита, че правното основание на иска е разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД – „ когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора„ ,в съответствие с което основание са представените и от ищеца нотариални покани до ответника,а не приетата от съда разпоредба на чл.86 ал.1 ЗЗД. Според тезата му, с оглед установения в чл.5.1 от договора изрично уговорен срок за изпълнение, въззивният съд не е следвало да съобразява решението си с представените покани , но и с клаузата на чл.5.1, като отхвърли претенцията на ищеца.Заявил е паралелно съображения за нередовност на исковата молба , възпроизвеждайки части от ТР № 1/ 2014 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, относно правомощията на въззивния съд в такава хипотеза.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване,но без конкретни съображения за последното,с твърдението, че доколкото ответникът не оспорва дължимостта на претендираното от него обезщетение за забава,процесуалното му поведение съставлява единствено злоупотреба с право.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Действително, в исковата си молба ищецът е възпроизвел нормата на чл.84 ал.2 ЗЗД, неприложима към възникналото с ответника правоотношение, предвид наличието на изрична договорна клауза за срока, в който възложителят ответник дължи на изпълнителя – ищец възнаграждение за изпълненото /чл.5.1/ , като с оглед датите на получаване от ответника отправените покани за плащане на възнаграждението е съобразил началния период на претенцията си за мораторна лихва.За да уважи частично иска, съдът е съобразил този именно начален момент на претенцията на ищеца, независимо че,съгласно чл.5.1 от договора и събраните доказателства – вкл. признание на неизгодни за ответника факти за приета работа,въз основа съставени приемо-предавателни протоколи,придружаващи всяка от издадените фактури, периодът на действителната забава за част от месечните възнаграждения е по-дълъг, т.е. и преди 15.01.2015 год., съответно 07.07.2015 година. За да потвърди частичното отхвърляне на иска,съдът е съобразил именно ненастъпилата изискуемост,съгласно чл.5.1 от договора, за част от претендираните възнаграждения.Така въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което съдът е присъдил обезщетение за забава, в съответствие с основанието на иска – чл.86 ал.1 ЗЗД / обезщетение за забава / , визирания в исковата молба период на забавата, съобразен спрямо всяко отделно вземане от възнаграждение по сключения между страните договор и в съответствие с размера на главницата, върху която се начислява мораторната лихва , както и в съответствие с размера на иска.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, в съответствие с указанията в т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Опитът за такъв – в пар.3 от изложението – е на практика възпроизвеждане на предпоставките за формулиране на правен въпрос,съгласно преждепосоченото Тълкувателно решение, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Не са изпълнени и изискванията на т.4 от Тълкувателното решение,за обосноваването на тази хипотеза.Формалното посочване на разпоредбата не е от естество да обоснове този допълнителен селективен критерий, изискващ посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, предпоставила противоречиво тълкуване в практиката, самото то съответно посочено, или при породена от тълкуването й еднозначна съдебна практика – обосноваването на необходимост от преодоляването й като неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателство , с посочване предпоставките за това.
Доколкото касационната жалба навежда като основен довода за недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне на съда по непредявен иск,с оглед служебния контрол на съда върху недопустимите решения,освобождаващи страната от формулиране на правен въпрос и обосноваването му с общия и селективен критерия по чл.280 ал.1 ГПК, съгласно ТР № 1/2010 год. по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС,настоящият състав намира следното :
Основанието на иска е в нормата на чл.86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава в издължаване на друго признато вземане на ищеца, претендирано в определен размер и за определен период. Дадената от страната правна квалификация на иска не е обвързваща за съда, в който смисъл е и цитираната от самия касатор съдебна практика. Недопустимо е произнасянето на съда, когато в отклонение от принципа на диспозитивното начало присъди нещо различно от претендираното, т.е. ако в конкретния случай съдът би присъдил обезщетение на друго основание / не обезщетение за забава / , за различен от претендирания период / вкл. частично / или свръх претендирания размер,в който случай също би била налице частична недопустимост.Разпоредбата на чл.84 ЗЗД урежда единствено момента, от който страната изпада в забава, в зависимост от обстоятелството дали задължението е уговорено с определен срок или не, както и в хипотезата на непозволено увреждане. Погрешното позоваване на страната на хипотеза на чл.84 ал.2 ЗЗД, при паралелна доказаност приложимостта на тази по чл.84 ал.1 ЗЗД, не променя предмета на иска, предопределен от основанието, от което произхожда вземането, не от разпоредби, относими към определяне момента на настъпване на изискуемостта му,от който зависи единствено остойностяването му. Решението практически е неизгодно единствено за ищеца, тъй като и предвид правилното процедиране на съда – съобразил релевирания период на забавата, вместо действителния по-дълъг такъв – се е лишил от дължима лихва за периода от съответните дати на издаване на фактурите / предвид приета доказаност съпровождането им и от протоколи за изпълненото и признанието на ответника за приета работа /, до датите на получаване от ответника приложените с исковата молба нотариални покани.Впрочем, в същия аспект е напълно нелогична позицията на касатора, доколкото и ако би се съобразило задължението от главница по договора,като дължимо от поканите,предвид доказаното им връчване, искът би бил уважен аналогично на настоящото му уважаване.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №52 по гр.д. № 127/2016 год. на Окръжен съд – Видин.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :