2
гр. д. № 519/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 51
София, 04.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 519/2012 г.
Производството е по чл. 247, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК.
В. В. Г. е подала частна жалба срещу определение от 11.07.2012 г. по въззивно търговско д. № 121/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството поради недопустимост на възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК като подадено след едномесечния преклузивен срок. Постъпила е частна жалба вх. № 24700 от 03.08.2012 г. срещу определение от 16.07.2012 г. постановено по същото дело, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма] направените разноски за производството в размер на 150 лв.
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Частната жалба подадена срещу определението по чл. 423, ал. 1 ГПК е допустима. Това определение подлежи на инстанционен контрол по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по същество в производството по чл. 423 ГПК.
Състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваните определения, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278 ГПК, намира:
Варненски окръжен съд е бил сезиран от В. Г. с възражение, подадена на основание чл. 423 ГПК, срещу издадена на основание чл. 410 ГПК заповед за изпълнение, с довод, че тя не й е била връчена редовно. Обосновава довод, че удостовереното в разписката за връчване на съдебни книжа на 02.12.2010 г., оформена от съдебния служител по реда на чл. 44, ал. 1 ГПК (при отказ) е невярно, тъй като тя е пребивавала на адреса, посочен в съобщението, но не е била търсена от съдебен служител и не е отказвала да получи съдебни книжа. На 22.11.20120 г. се е явила в бюро „Призовки” при административния съд за да получи съдебни книжа, в изпълнение на получено известие за това, но такива не са й били връчени тъй като призовкарят е отсъствал, а колегите му се на ги намерили.
Съдът е допуснал поисканите гласни доказателства за оборване удостовереното в съобщението. Поради ползване на продължителен отпуск от съдебния служител и отсъствието му от страната, той не е разпитан от съда в качеството му на свидетел. Въз основа на останалите данни по делото съдът е намерил, че не е оборена официалната удостоверителна сила на съобщението за връчване на съдебни книжа, адресирано до жалбоподателката и оформено от призовкаря на 02.12.2010 г., поради което възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК е подадено след изтичане на едномесечния срок, като е приел, че заповедта по чл. 410 ГПК е връчена на 02.12.2010 г. при отказ (чл. 44, ал. 1 ГПК) видно от отразеното в разписката за връчване. Не е възприел твърдяното от страната, че тя е узнала за издаването на заповедта по чл. 410 ГПК от баща й на 29.06.2011 г., когато се е върнала в България, след дълготрайно пребиваване в Германия, който й е съобщил, че е била търсен на адреса му в [населено място] на 30.05.2011 г. за връчване на съдебни книжа, адресирани до нея и „отнасящи се за парното”. Намерил е, че твърдението за по късното узнаване на издадената заповед за изпълнение не е доказано.
Доводът на жалбоподателката е за нарушаване на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на съда да допускане събирането на гласни доказателства за установяване на обстоятелството, че на посочената в разписката дата ищцата е пребивавала на адреса, но не е била търсена за връчване на съдебни книжа и не е отказвала получаването им. Твърдението е и за това, че съдът необосновано приема отразеното в разписката, съставена от съдебния служител, за вярно, след като е оспорено от жалбоподателката и не е възможно неговото призоваване като свидетел по делото поради това, че е извън страната за продължителен период от време.
Жалбата е неоснователна.
Връчването на съдебните книжа на касаторката е извършено по предвидения в закона ред, от натовареното за това лице. Когато адресатът откаже да приеме книжата, лицето натоварено с връчването им, е овластено да удостовери това с подписа си. Съставената разписка за връчване на съдебни книжа е официален свидетелстващ документ. Представения пред съда е изготвен по предвидения за това ред, поради което правилно е прието, че от тази дата касаторката е узнала за издадената заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК. Подаденото възражение след изтичане на срока по чл. 423, ал. 1 ГПК правилно е намерено за недопустимо.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.07.2012 г. по въззивно търговско д. № 121/2012 г. на Варненски окръжен съд и определение № 3462 от 16.07.2012 г. постановено по същото дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: