О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№51
С., 04.02.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6305 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. Н. П. и С. С. П. чрез пълномощника им адвокат С. К. против решение № 3642 от 6.08.2015 г., постановено по гр.д. № 267 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е обезсилено решение № 80 от 16.01.2015 г. по гр.д. № 4 от 2014 г. на Районен съд-Сандански и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Сандански.
Ответникът по касационната жалба [община] е оспорил същата по същество, но не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
В. съд е констатирал, че в исковата молба ищците Г. Н. П., С. С. П., Ж. Г. Н., Т. Н. Г., В. Т. Г. и С. Т. И. са поискали съдът да признае за установено по отношение на [община], че към момента на изработване на кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-55/25.08.2009 г. на изпълнителния директор на Службата по геодезия, картография и кадастър–Б., ищците, в качеството си на наследници на Г. Н. П. са били собственици на реална част от парцел I, пл. № 128 в кв.11 по регулационния план на [населено място] с площ от 1 103 кв.м., при граници на реалната част: имот с идентификатор 47754.501.301., имот и идентификатор 47754.501.296, имот с идентификатор 47754.501.292, както и че кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-55/25.08.2009 год. на изпълнителния директор на Службата по геодезия, картография и кадастър – Б., съдържа непълнота, при което реална част от 1 103 кв.м. от имот с идентификатор 47754.501.128 в парцел І, кв.11 – не са отразени в същата, като към момента на одобряването на кадастралния план със Заповед № 194 от 10.09.1993 г. и към момента на одобряването през 2009 г. на последната карта и регистър – са били собственици на тази неотразена площ.
Първоинстанционният съд е уважил иска като е признал за установено, че към момента на влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването ищците са били собственици и че при одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] е допусната грешка, като имотът не е нанесен в границите, маркирани със светло зелен цвят на скица-приложение № 1 към заключението на вещото лице, която е неразделна част от решението.
При тези констатации Окръжен съд-Благоевград е изложил съображения, че наличието на непълнота/грешка в кадастралната основа /кадастрална карта и регистър/ и на свързан с нея спор за материално право – са материалноправните предпоставки за основателност на иска по чл. 53, ал. 2 З., по наличието и/или отсъствието на които съдът дължи произнасяне по съществото на спора. Предмет на тези искове е признаване за установено по отношение на ответника, че към момента на влизане в сила на определен КП или РП, ищецът е бил собственик на определена площ, представляваща част от неговия имот/УПИ, която в резултат на грешка в кадастралната основа неправилно е била заснета към имота/УПИ на ответника или изобщо не е заснета. В случая е отправено ясно искане, че моментът, който ищците желаят да бъде изследван, е момента на изработване на кадастралната карта на [населено място], а именно одобряването й със заповед № РД-18-55/25.08.2009 г. Посочено е с исковата молба / вкл. и в обстоятелствената и част/, че за основа за изготвянето на последната кадастрална карта през 2009 г. е послужил кадастралния план на [населено място] от 1993 г., одобрен със заповед № 194 от 10.09.1993 г., където е отразена с кадастрален номер само сградата от 397 кв.м., но не и площта на незастроената част, която заедно със застроената е с площ общо от 1500 кв.м. Твърди се, че имотът е реституиран по съдебен ред на основание З. по З.,З.,З.,ЗДИ и ЗС, като обезщетението от 20 000 лв. е възстановено на 01.09.1994 г. Следователно предмет на спора е, че към момента на изработване на кадастралната карта – 25.09.2009 г. ищците са били собственици на реална част от парцел I, пл. № 128 в кв.11 по регулационния план на [населено място] с площ от 1 103 кв.м. и в която е допусната непълнота, съществуваща още от регулационния план от 1993 г., послужил за изготвянето на кадастралната карта през 2009 г.
В. съд е приел, че вместо това първоинстанционният съд е дал отговор на незаявено искане – а именно – като е счел за относим друг непретендиран с исковата им молба момент – този на влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването /без да го посочи и времево/. Имотът пък е индивидуализиран с решението по плана на [населено място] от 1970 година, а не както са предвижданията по картата от 2009 г. Направен е извод, че се касае до неправомерно въздействие върху предмета на спора от страна на първостепенния съд, като същият е излязъл извън рамките на диспозитивното начало, поради което решението му е процесуално недопустимо.
К. поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси, уточнени от настоящия съдебен състав: Към кой момент се установя правото на собственост на ищеца, основано на реституция по З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС по иск с правно основание чл.54, ал.2 З. /преди чл.53, ал.2 З./ и Допустимо ли е съдебно решение, в което правото на собственост е установено към момент, предхождащ одобряването на кадастралната карта при заявен петитум да се установи собствеността към момента на одобряване на кадастралната карта.
По първия въпрос въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 784/11.07.2011 г. по гр.д. № 985/2009 г., I г.о., според която съотношението между правата на собственост по чл.53, ал.2 З. и реституцията, извършена по З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС предполага да бъде установено дали отчуждените собственици са върнали на държавата полученото от тях обезщетение срещу отчуждените имоти и дали към момента на влизане на реституционния закон в сила имотът не се ползва за нуждите, за които е отчужден, когато такъв спор за материално право е бил повдигнат с предявяването на иска по чл.53, ал.2 З..
По втория въпрос касаторът не е представил практика на ВКС или съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като отговорът на въпроса е свързан с изясняване какъв е предмета на иска по чл.53, ал.2 З. /сега чл.54, ал.2 З./
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3642 от 6.08.2015 г., постановено по гр.д. № 267 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите на Г. Н. П. и С. С. П. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 136.72 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: