О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 51
гр.София 05.02. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 2206/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, изр.първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Ц от гр. С., пълномощник на В. п. к. „Б”, гр. Б., срещу определение № 15 от 08.02.2008 год. по в.ч.гр.дело № 56/2008 год. на Софийския градски съд, брачно отделение, първи въззивен състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх. № 329 от 03.01.2008 год. срещу определението от 29.11.2007 год. по гр.дело № 7752/2007 год. на Софийския районен съд, 45-ти състав и е прекратено въззивното частно производство. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на градския съд за разглеждане на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на І- г.о. намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а разгледана по същество за неоснователна поради следните съображения:
Въззивният съд законосъобразно е приел, че частната жалба срещу определението на първата инстанция от 29.11.2007 год., с което е оставена без уважение молбата на кооперацията за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявения иск е недопустима.
Определенията, с които се оставя производството по делото без движение, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Срещу такива определения страната би могла да се защити чрез обжалване на определението за прекратяване на делото. Единствената хипотеза на самостоятелно обжалване на такива определения е при отказ на съда да освободи ищеца от внасяне на държавна такса в хипотезите на чл.63, ал.1, б.б.”а” и „б” ГПК/отм./. Само в тези случаи съдът преценява дали ищецът е от категорията на лицата по чл.5, б.б.”в”-„ж” от Закона за държавните такси и дали е предявил някой от посочените в същата разпоредба искове, респ. дали е материално затруднен да извърши плащания на държавна такса и разноски по делото. Възможността за лицата по чл.63, ал.1, б.б.”а” и „б” ГПК/отм./ да обжалват отказа на съда не е у редена изрично в закона, но се основава на чл.213, б.”а” ГПК/отм./, тъй като препятства упражняване правото на съдебна защита на страна, която поради материални затруднения не е в състояние да извърши дължимите плащания /срвн. т.5 от тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 год. по тълк.гр.дело № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС/.
В настоящия случай, определението от 29.11.2007 год., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на кооперацията-ищец за освобождаване от заплащане на определената с разпореждането от 12.11.2007 год. държавна такса, под предлог, че не е налице основанието по § 1, ал.3 от Д. разпоредба на Закона за кооперациите, не подлежи на самостоятелно обжалване.
В обобщение, обжалваното определение на въззивния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ ВЯ СИЛА определение № 15 от 08.02.2008 год. по в.ч.гр.дело № 56/2008 год. на Софийския градски съд, брачно отделение, първи въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: