О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 06.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 380 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 396 във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Ф” АД-гр. Габрово, подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. В от АК-Габрово, против определение № 269 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 16. Х.08 г., постановено по гр. д. № 555/08 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на същото д-во срещу първоинстанционното определение № 387 на Габровския ОС от 6.VІІІ.2008 г. по ч. гр. д. № 174/08 г.: за допускане обезпечение на бъдещ облигационен иск, който К. К. К. от гр. Г. следвало да предяви в месечен срок срещу настоящия частен жалбоподател, считано от налагането на запор върху банковите му сметки в двете обслужващи го банки до размер на сумата 105 000 лв.
Оплакванията на частния касатор „Ф” АД-гр. Габрово са за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение, поради което търговецът претендира отменяването му – наред с първоинстанционния съдебен акт и издадената въз основа на него обезпечителна заповед, както и „ведно със законните последици”.
В отговора си по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната касационна жалба К. К. К. от гр. Г. е ангажирал становище, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното с нея определение, което по същество било правилно /обосновано и законосъобразно/ и затова следвало да се потвърди.
Считайки, че атакуваното въззивно определение е от категорията на тези по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, частният касатор „Ф” АД-гр. Габрово е изготвил чрез процесуалния си представител адв. В от АК-Габрово изложение, обосноваващо наличие на една от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК досежно приложното поле на касационно обжалване. В него д-вото излага, че с атакуваното определение Великотърновския апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, потвърждавайки първоинстанционния съдебен акт, с който до размер на сумата 105 000 лв. са били запорирани сметки в две обслужващи търговеца банки. Освен, че по този начин бил „грубо нарушен материалния закон”, атакуваното определение било и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР на ОСГК № 1/02 г., доколкото с наложената неподходяща обезпечителна мярка „се ограничавало конституционното право на ответника на свободна стопанска инициатива и стопанска дейност”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар частната касационна жалба на „Ф” АД-гр. Габрово да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е била подадена от надлежна страна в частното въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, тя е процесуално недопустима, поради което ще следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните:
В конкретната хипотеза атакуваното въззивно определение има за свой предмет оставянето без уважение на частната жалба на търговеца-настоящ частен касатор срещу първоинстанционното определение по чл. 390 ГПК, с което е била наложена една привременна мярка: запор върху сметки в две обслужващи търговеца банки до размер на сумата 105 000 лв. При данните по делото, че облигационният /осъдителен/ иск е бил предявен своевременно в пределите на дадения от първостепенния съд месечен срок, така наложената мярка е затова с привременен характер, защото следва да трае до приключване на исковия процес с влязло в сила решение по спора на търговеца с К. К. К. от гр. Г.. Това налага извод, че не се касае до определение за даване разрешение по същество на друго производство, каквото искане въззивният съд да е удовлетворил за първи път. Напротив, доколкото разпоредбата на чл. 396 от сега действащия ГПК е аналогична на текста на чл. 315 ГПК /отм./, в пълна степен по отношение на този вид определения продължават да важат задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, отнасящи се до това, че касационната инстанция се произнася по жалби срещу такива актове, но само когато те са били постановени за първи път от въззивен съд.
С оглед изложеното преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващи приложно поле на касационното обжалване, в случая въобще не следва да се прави. В този смисъл без значение е и обстоятелството, че търговецът-частен касатор не е формулирал в какво точно се състои същественият материалноправен въпрос, по който счита, че въззивният съд се е произнесъл по начин, че той да се е оказал „решен в противоречие с практиката на ВКС”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Ф” АД-гр. Габрово против определение № 269 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 16. Х.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 555/08 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните в настоящето производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 380 по описа за 2008 г.