O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 06.02.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 19/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 11210 / 01.10.2014 год. на П. С. П., А. С. Д. , Й. С. С. и Д. С. П., всички от [населено място] заявена чрез пълномощника адв. П. Б. –САК срещу въззивно Решение Nо 1679 от 04.08.2014 година по гр.възз.д. Nо 3451/2013 година на АС- София .
С посоченото решение , АС в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция , с която е отхвърлен заявения иск по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владение на ПИ с площ от 4 490 кв.м. , находящ се в [населено място] – район „С.“/землище на кв..Б. част от бивша нива в м.“Г. п.“, понастоящем имот пл. No 1043 от кв. 1 по плана на [населено място] , м.“ ПЗ И.-И.“.
Прието е , че процесният поземлен имот е отчужден през 1982 година за нуждите на МС, понастоящем е имот, собственост на М. н. о. има характер на публична собственост по отношение на която не може да бъде проведена реституция, поради което не могат да се зачетат и вещно-правните последици на реституционното решение на ОбСЗ [населено място]
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение неправилно поради неправилно приложение на процесуалните правила касаещи правилната преценка на доказателствата по делото относно характера на собствеността и материалния закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с изложение към касационната жалба , в което се сочи , че „въпросът за приемане на един спорен имот за неподлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ при недоказан статут на същия като публична държавна собственост , само на отразеното по АДС „ е относим към предмета на делото, произнасянето е обусловило правните изводи в решението, и което произнасяне е в противоречие с материалния закон. Сочи че , че „спорният имот не е бил отчуждаван за мероприятие , за което е бил предназначен и не се установява да застроен и усвоен за това мероприятие „, в който смисъл ВКС се е произнесъл по Решение No 456 от 03.06.2010 година по гр.д. No 835/2009 год. – I г.о.
В срока по чл.287 ГПК не е подадено писмено становище-отговор от ответника по касация- М. н. о.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните по делото за спазване срока по чл. 283 ГПК и данъчната оценка на спорния недвижим имот.
След преценка на релевираните доводи за наличие на основания за селекция по чл. 280 ал.1 ГПК , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основанията на закона за допускане на касационното обжалване.
Реституцията на земеделска земя по ЗСПЗЗ,включена в строителните граници на населените места след процеса на колективизация , търпи ограничения , установени в самия реституционен закон- чл. 10б ЗСПЗЗ.,чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ и др.. Когато с нарочен акт на държавната власт е променен характера на земята и нейното функционално предназначение и същата е предоставена на М. н. о. за нуждите на Б. н. а., за реализирано държавно мероприятие / изграждане на поделение на БНА/ приложената съдебна практика, на базата на коят6о се иска извършване на селекция не може да се приеме за относима. Разпоредбата на чл. 24 ал.3 ЗСПЗЗ не предполага тълкуване на закона в отклонения на неговия смисъл.
С цитираното Решение No 456 е прието, че „предназначението на терена с влязъл в сила регулационен план няма пряко отчуждително действие , такъв имот се счита отчужден след обезщетяване на собственика, а нормата на чл. 24 от ЗСПЗЗ намира приложение по отношение на земеделски държавни имоти, които са били предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения“. Не може да има спор за относимост на решението по чл. 290 ГПК, след като в настоящата хипотеза държавната организация / МО-БНА/ и нужди, който са реализирани касаят националната отбрана на Републиката. Посочената съдебна практика не засяга земеделски земи, предоставени на МО и МВР, които съгласно чл. 24 ал.3 ЗСПЗЗ не подлежат на реституция дори и ако към настоящия момент не се ползват за посочените цели и нужди на сигурността и отбраната , те оставят държавна собственост , част от ДПФ.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 11210 / 01.10.2014 год. на П. С. П., А. С. Д. , Й. С. С. и Д. С. П., всички от [населено място] заявена чрез пълномощник адв. П. Б. –САК срещу въззивно Решение Nо 1679 от 04.08.2014 година по гр.възз.д. Nо 3451/2013 година на АС- София .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :