6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№51
гр. София,06.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 420 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 7357 от 05.11.2013г. по гр.д.№ 1809/2013г. на СГС, АО, III Г състав, с което е потвърдено решение от 26.10.2012г. по гр.д. № 44464/11г. на СРС, 28 състав и [фирма] е осъдено да заплати на Столична община сумата 420 лева – разноски по делото. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от [фирма] против Столична община и ЧСИ И. Т. Ч., рег. № 783 иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на окончателно съдебно решение № 5019/26.09.2011г. по ч.гр.д. № 10921/2011г. на СГС, ГО, с което е отменено постановление за възлагане на вземане по ценни книги на ищеца от 13.06.2011г., придобил права в качеството си на цесионер, респ. частен правоприемник на взискателя по изп.дело № 2011783040316 по описа на ЧСИ И. Ч..
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Излага подробни съображения за основателност на предявения иск, като поддържа, че процесното съдебно решение, чиято нищожност е предмет на установяване с предявения иск, е постановено при превишаване на пределите на правораздавателната власт на съда, което води до неговата нищожност. Поддържа, че постановлението за възлагане вместо плащане не подлежи на съдебен контрол, тъй като такава възможност не е предвидена в чл.435 ГПК, и излага подробни съображения за обосноваване на този довод. Моли да бъде прието, че процесното съдебно решение е едновременно недопустимо и нищожно и доколкото няма път за правна защита против окончателно съдебно решение, което е недопустимо и нищожно, за касатора е налице възможност само да предяви иск за установяване на неговата нищожност. Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по следните правни въпроси :
1. Налице ли е прехвърляне на собствеността на безналичната ценна книга при възлагане на вземането по ценната книга вместо плащане и каква е разликата при възлагане на вземането по ценната книга вместо плащане и възлагането му за събиране?
2. В разпоредбата на чл.516, ал.6 ГПК предвидени ли са два изпълнителни способа за изпълнение върху безналични ценни книжа или е един изпълнителен способ?
3. Компетентен ли е окръжният съд да се произнесе по жалба срещу обжалване на постановление на ЧСИ, с което се извършва възлагане на вземането по ценната книга вместо плащане, т.е. налице ли е правораздавателна власт у този съд за произнасяне по такава жалба?
Поддържа, че по първите два въпроса няма постановена практика,
което води до неяснота, както и че е налице непълнота на закона в чл.516, ал.6 ГПК. Поради това допускането на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси би довело и до бъдещото решаване на делата според точния смисъл на закона, което ще допринесе и за развитие на правото. Твърди, че по формулирания трети процесуалноправен въпрос е налице противоречие с практиката на съдилищата, което е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като се позовава на противоречие с решение № 51 от 20.01.2009г. по в.ч.гр.д. № 2598/2008г. на САС, решение № 4517 от 21.07.2011г. по ч.гр.д. № 9423/2011г. на СГС, решение № 15 от 12.01.2009г. по гр.д. № 22/2009г. на СОС и решение № 503 от 17.11.2008г. по в.гр.д. № 1082/2008г. на ВтОС.
Ответникът по касация Столична община оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като нито един от формулираните въпроси не е обусловил решаващата воля на съда. Твърди, че процесуалният въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда, е дали спорът по чл.435 ГПК е институционално подведомствен на гражданския съд или на друг правораздавателен орган и дали произнасянето по такъв спор при евентуална необжалваемост на актовете на съдебния изпълнител прави решението на съда нищожно или недопустимо. Поддържа още, че първите два въпроса, освен че не са обусловили решаващата воля на съда, са ясно разрешени от самата норма на закона. Поддържа още, че касационната жалба е недопустима поради липса на правен интерес на касатора на основание чл.433, ал.3 ГПК, тъй като изпълнителното производство е прекратено, а извършените разпореждания с акциите не са породили действие. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът И. Т. Ч. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Възражението на ответника за недопустимост на касационната жалба поради липса на правен интерес на касатора е неоснователно. К. в качеството си на страна в първоинстанционното и във въззивното производство е легитимиран да обжалва постановеното решение, с което е отвърлен предявеният от него иск, респ. е потвърдено обжалваното от него първоинстанционно решение. Поради това изложените от ответника доводи за липса на правен интерес от касационно обжалване на въззивното решение са неоснователни.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК, въззивният съд е споделил правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. Приел е, че не е нищожно съдебно решение, което е постановено от компетентен съд, действащ в надлежен състав, в пределите на предоставената правораздавателна власт, съставено в писмен вид, подписано от членовете на състава и разбираемо, а неправилното прилагане на правни норми не е основание за нищожност на съдебните решения. Въззивният съд, като е съобразил изложените в исковата молба твърдения за нищожност на процесното решение – че съдът е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт, е приел, че решението е постановено от компетентен съд, в надлежен състав, съобразно изискванията на процесуалния закон относно неговата форма и съдържание, като поддържаният от ищеца порок би бил налице единствено, ако съдът постанови решение по спор, за който не притежава институционална компетентност, т.е. въпросът е отнесен в компетентност на друг държавен орган или когато съдът постанови решение срещу субект, който не е обвързан от правораздавателната компетентност на българския съд. Приел е, че в настоящия случай спорът е подсъден на съдилищата, тъй като жалби срещу постановления, действия и бездействия на съдебен изпълнител са подведомствени единствено на съдилищата. Посочил е, че дори и съдебният акт да е постановен в нарушение на чл.435 ГПК, то едно такова решение би било недопустимо, но не и нищожно, тъй като съдът в такъв случай би се произнесъл при липса на възможност да бъде сезиран с този спор. Изложил е и съображения, че отмененият с процесното решение акт на ЧСИ по съществото си представлява разпореждане с ценна книга, а не с инкорпорирано в нея вземане и че единственият способ, уреден от процесуалния закон, който може да доведе до прехвърляне на собственост върху акции, е публичната продан на ценни книги по чл.516, ал.6, т.2 ГПК. С оглед на това е приел, че постановлението на съдебния изпълнител попада в оганичения обхват на съдебно обжалване по чл.435 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.
Формулираните в изложението материалноправни въпроси, свързани с прилагането на разпоредбата на чл.516, ал.6 ГПК, са засегнати в мотивите на въззивното решение, но не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Въззивният съд е приел, че процесното съдебно решение, установяване на чиято нищожност е предмет на предявения иск, е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, тъй като споровете по жалби срещу постановления, действия и бездействия на съдебен изпълнител са подведомствени единствено на съдилищата. С оглед на това е приел, че дори и съдебният акт да е постановен в нарушение на чл.435 ГПК, то едно такова решение би било недопустимо, но не и нищожно, тъй като съдът в такъв случай би се произнесъл при липса на възможност да бъде сезиран с този спор. От изложеното следва, че материалноправните въпроси относно приложението на чл.516, ал.6 ГПК не са подготвили формирането, не са обусловили крайния извод на въззивния съд. С оглед на това следва да се приеме, че формулираните от касатора материалноправни въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационен контрол на въззивното решение.
Процесуалноправният въпрос, дали окръжният съд е компетентен да се произнесе по жалба срещу обжалване на постановление на ЧСИ, с което се извършва възлагане на вземането по ценната книга вместо плащане, т.е. налице ли е правораздавателна власт у този съд за произнасяне по такава жалба, е обсъден от въззивния съд и във втората си част е обусловил решаващите му изводи. Въззивният съд е приел, че споровете по жалби срещу постановления, действия и бездействия на съдебен изпълнител са подведомствени единствено на съдилищата, а дали при постановяване на решението си съдът е допуснал нарушение на чл.435 ГПК въззивният съд е счел за ирелевантно за валидността на постановеното решение, тъй като е приел, че при допуснато нарушение на тази разпоредба съдебният акт би бил недопустим, а не нищожен. К. не е доказал наличието на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Представените от касатора съдебни решения – решение № 51 от 20.01.2009г. по в.ч.гр.д. № 2598/2008г. на САС, решение № 4517 от 21.07.2011г. по ч.гр.д. № 9423/2011г. на СГС, решение № 15 от 12.01.2009г. по гр.д. № 22/2009г. на СОС и решение № 503 от 17.11.2008г. по в.гр.д. № 1082/2008г. на ВтОС съдържат произнасяне по допустимостта на обжалването на конкретни действия на съдебния изпълнител с оглед предвидените в чл.435 ГПК ограничения на съдебния контрол, но не и по въпросите дали подлежи на обжалване постановление на ЧСИ, с което се извършва възлагане на вземането по ценната книга вместо плащане и дали произнасянето в нарушение на разпоредбата на чл.435 ГПК води до постановяване на недопустим съдебен акт или до постановяване на съдебен акт извън правораздавателната власт на съда. Следователно в тези актове не са формирани противоречиви изводи по въпроса, имащ значение за възприетия краен извод на въззивния съд в обжалвания акт.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на касационен контрол. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски за касационното произвоство. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7357 от 05.11.2013г. по гр.д.№ 1809/2013г. на СГС, АО, III Г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: