О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№51
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 06.03.2019 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 27.02.2019 две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 576 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7119 от 05.12.2018г. /по куриер – на 03.12.2018 г./ на Ц. К. С., чрез пълномощника адвокат М. М., против Определение № 587 от 20.11.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 514/2018 г. на ОС-Сливен, с което е потвърдено определение № 2945 от 01.10.2018 г. по гр. д. № 1724/2018 г. на РС-Сливен за прекратяване на производството по делото.
В частната касационна жалба са заявени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Ответникът по касация А. Г. Ф. е депозирал писмено отговор на жалбата, в който излага становище за нейната неоснователност.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че предявеният от частната жалбоподателка иск за делба е недопустим на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, тъй като с влязло в сила решение № 385/08.01.2000 г. по гр.д № 803/1998 г. на ОС-Сливен между страните е допусната делба на процесния имот и поради наличието на пълно субективно и обективно тъждество второто дело правилно е прекратено от първоинстанционния съд съгласно чл. 299, ал. 2, имайки предвид, че между страните не са настъпили нови юридически факти, в резултат на които да е възникнала повторно съсобственост относно същия имот.Съдът е приел,че снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост на целия имот преди приключване на втората фаза на делбата не предполага създаване на съсобственост, като ищцата може да се защити с друг иск или делбеното производството да бъде продължено по искане на всяка от страните.Съдът е посочил,че искането по чл. 537, ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск, а правна последица относно разрешаването на конкретен материалноправен спор, с какъвто първоинстанционният съд не е бил надлежно сезиран, поради което и съдът не е дължал произнасяне по същото искане.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК, както и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно следните въпроси:
1. „След като съда е сезиран с два отделни иска следва ли да се произнесе с отделен диспозитив по всеки от тях и да прекрати производството по делото?“;
2. „Съставлява ли претенцията по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт отделен иск и дължи ли съда произнасяне по него в постановените по делото съдебни актове?“;
3. „Налице ли е правен интерес за ищеца по иск за делба от продължаване на производството по делба втора фаза, когато след влизане в сила на решението за допускане на делба/първа фаза на делбата/ едната страна се е снабдила с нотариален акт за собственост на целия допуснат до делба недвижим имот.?“.
Първите два формулирани от касатора като правни въпроси са неостносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,тъй като същите не са обусловили правните изводи по делото,а са по същество на спора- свързани с произнасянето по заявено искане по член 537,ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт,което е правна последица с оглед разрешения повдигнат пред съда спор.
Посоченият от касатора въпрос,свързан с наличие на правен интерес от предявяване на иска за делба,отнасящ се до недопустимостта на предявения иск,както е прието с решаващите мотиви на въззивното решение ,последните визират пределите на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по допускане на делбата,а именно е произнасянето на съда по въпросите между кои лица и за кои имоти следва да се извърши делбата,както и за частта на всеки от съсобствениците,което изключва възможността за тяхното пререшаване,както в тази връзка се приема и със съдебната практика на ВКС.
Касационният съд намира,че липсва посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280,ал.2 ГПК.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/.В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №587/20.11.2018г. на Сливенски окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№514/2018г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: