О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр. София, 08.02.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1250 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Производството е образувано по подадената от М. Е. М., Г. С. Б. и Е. С. Б., всички от [населено място] и чрез пълномощника им адвокат Ив. К. от Б., касационна жалба против въззивното решение от 14.07.2011 год. по гр. д. № 143/2011 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 3955 от 8.12.2010 год. /посочената дата 25.11.2010 год. е на съдебното заседание/ по гр. д. № 652/2009 год. на Гоцеделчевския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ – за установяване по отношение на ответниците, че наследодателят им С. С. М. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС, на основание наследство и давностно владение на нива с площ 1 дка, м. „О.”, в строителните граници на [населено място], представляваща имот пл. № *, парцел І в кв. 27 по отменения план на селото, а сега представляващ част от УПИ *, имот пл. № * в кв. 27 по плана на селото от 1960 год.
Ответникът А. Ю. М. от [населено място] в писмения си отговор оспорва допустимостта на касационната жалба, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Поддържа и становище за нередовността й, поради нарушение на чл. 284, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Същата е подадена на 29.08.2011 год. – при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, изменен с ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., който е приложимият закон при преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Съгласно тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Цената на предявения при действието на сега действуващия ГПК /исковата молба е постъпила на 9.07.2009 год./ иск за собственост на недвижим имот към миналия момент на образуване на ТКЗС, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК представлява данъчната оценка на имота. В хода на производството по делото не е представено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, въпреки искането на ищците за снабдяване със съдебно удостоверение и издаването на такова. Независимо от това, в исковата молба ищците са посочили за цена на предявения иск сумата 893.30 лв. /вероятно въз основа на удостоверението за данъчна оценка по приложеното гр. д. № 230/2002 год. по искова молба на Ф. З., правоприемник на същия имот по нот. акт № 169/2001 год., в който е посочена същата оценка на имота/.
С оглед правилото, че цената на иска се посочва от ищеца – чл. 70, ал. 1, изр. 1 ГПК и обстоятелството, че въпросът за цената на иска не е повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото съдебно заседание – чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК, следва изводът, че цената на предявения иск за собственост е тази, посочена в исковата молба от самите ищци и същата възлиза на сума под 5 000 лв. Поради това и решението по въззивното дело с цена на иска под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и подадената касационна жалба следва да се върне на това основание, без да се обсъждат доводите за нередовностите в нея, като образуваното производство следва да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА подадената от М. Е. М., Г. С. Б. и Е. С. Б., всички от [населено място] и чрез пълномощника им адвокат Ив. К. от Б., касационна жалба против въззивното решение № 170 от 14.07.2011 год. по гр. д. № 143/2011 год. на Благоевградския окръжен съд и
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 1250/2011 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ГК в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: