4
гр. д. № 590/2017 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 51
София, 09.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 590/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. М. против определение № 335/02.11.2016 г. по гр. д. № 4194/2016 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата й с вх. № 12869/25.09.2015 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влезлите в сила решение № 296/05.01.2012 г., постановено по гр. д. № 457/2011 г. по описа на РС-Горна Оряховица, потвърдено с решение № 376/25.06.2015 г. по в. гр. д. № 443/2012 г. на ОС – Велико Търново и на решение № 12/26.02.2009 г., постановено по гр. д. № 884/2008 г. на РС – Горна Оряховица, потвърдено с решение № 236/06.07.2009 г. по в. гр. д. № 383/2009 г. на ОС – Велико Търново и производството по делото е прекратено.
В частната си жалба С. И. М. поддържа молбата за отмяна и уточненията към нея в частта, в която не е преклудирана. В „допълнение към частната жалба“ излага твърдения, че процесуалният й представител не е бил редовно уведомен за проведеното заседание на 15.04.2015 г. по в. гр. д № 443/2012 г. по описа на ОС – Велико Търново, поради което били налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, не е била уведомена и пълномощничката й в първа инстанция да направи уточнения на исковата молба.
Ответникът по молбата – СОУ „Г. И.“ е подал писмен отговор чрез адв. Т. Т., в който се излагат съображения, че частната жалба е процесуално недопустима, а по същество – неоснователна. Претендира разноски.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл. 275, ал.1 ГПК вр. чл. 62, ал. 2 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе, Върховният касационен съд констатира следната фактическа обстановка: С определение № 335/02.11.2016 г. състав на ВКС е приел, че подадената молба с вх. № 12869/25.09.2015 г. за отмяна на влезли в сила:
1/ решение № 296/05.01.2012 г., постановено по гр.д. № 457/2011 г. по описа на РС – Горна Оряховица, потвърдено с решение № 376/25.06.2015 г. по в. гр. д. № 443/2012 г. на ОС – Велико Търново
и
2/ решение № 12/26.02.2009 г., постановено по гр. д № 884/2008 г. по описа на РС – Горна Оряховица, потвърдено с решение № 236/06.07.2009 г. по в. гр. д. № 383/2009 г. по описа на ОС – Велико Търново
е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане, като е прекратил производството по делото.
Приел е, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение по т. 2 е процесуално недопустима поради просрочието й на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 вр. чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.
От заявеното в частна жалба в първи абзац може да се направи извод, че се обжалва определението само в частта, с която съдът е оставил без разглеждане молбата за отмяна, която е подадена в срок (срещу решенията по т. 1), но настоящият състав намира, че следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания съдебен акт и в частта, с която молбата за отмяна на решенията по т. 2 е оставена без разглеждане, тъй като изложеното в жалбата не е достатъчно ясно и конкретизирано.
От данните по делото се установява, че срещу въззивното решение № 236/06.07.2009 г. по в. гр. д. № 383/2009 г. по описа на ОС – Велико Търново, което е потвърдено с решение № 12/26.02.2009 г. по гр. д № 884/2008 г. по описа на РС – Горна Оряховица е била подадена молба за отмяна на 11.02.2011 г., която предхожда настоящата. Тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна е започнал да тече от тази най-късна дата на узнаване на решението и е изтекъл на 11.05.2011 г. Ето защо съставът на ВКС, чийто акт се обжалва, правилно и законосъобразно е намерил подадената молба за отмяна за просрочена, поради което и недопустима, и я е оставил без разглеждане.
Що се отнася до молбата за отмяна на влезлият в сила съдебен акт, посочен в т. 1 – предходният състав е приел, че в тази част молбата е подадена в преклузивния тримесечен срок, но е недопустима, тъй като не съдържа мотивирано изложение на заявените основания за отмяна.
Изложени са обосновани мотиви за правната същност на производството по отмяна – като извънреден способ за осъществяване на контрол върху неправилните съдебни решения. Предвид извънинстанционния характер на производството законодателят е предвидил изрични основания единствено във връзка с които производството може да се развие. Констатирано е, че в подадената молба от С. И. М. се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, но без да са посочени конкретни обстоятелства, обосноваващи нарушаване на съответните правила и лишаването й от възможност да участва в делото. Обсъдил е и това че, книжата, изходящи от молителката, съдържат множество оплаквания срещу правилността на съдебните актове, които не подлежат на разглеждане в специалното производството по отмяна.
В частната жалба не се съдържат конкретни оплаквания срещу обжалваното определение № 335/02.11.2016 г. по гр.д. № 4194/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о, нито са посочени ясно негови пороци. Отново се въвеждат твърдения за процесуални нарушения при постановяване на съдебните решения, чиято отмяна се иска. Единственото обстоятелство, което жалбоподателката сочи и което може да се отнесе към основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е твърдението, направено едва в частната жалба, че назначеният й процесуален представител – адв. К., не е уведомена за насроченото съдебно заседание на 15.04.2015 г. по в. гр. д. № 443/2012 г. по описа на ОС- Велико Търново. Същото не може да послужи като основание за отмяна. Не се излагат мотиви по какъв начин е довело до нарушение на правата й на страна в процеса, а при проверка на делото се установява, че с молба от 09.07.2014 г. молителката М. изрично е оттеглила искането си да бъде представлявана от назначения процесуален представител – адв. И. К. и е заявила, че ще се защитава сама.
Съобразно изложеното, настоящият състав на ВКС, І г. о. намира, че подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 335/02.11.2016 г. по гр. д. № 4194/2016 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: