О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 13.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1013/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на «Давекс» Е. , гр. С., подадена от пълномощника му а. М, срещу въззивно решение от 07.04.2009г. по гр.дело №2347/2007г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата– основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поставените въпроси са по приложение на чл.2 ЗВСНОИ и допустимостта на реституцията по този ред при липсата условието „мероприятието, за което е бил отчужден имотът фактически да не е започнало”, включващ и задължението на съда да упражни косвен контрол в рамките на производството по ревандикационния иск, както и за противопоставимостта на придобитите в административната процедура вещни права на ищеца спрямо трето лице. Сочи се, че не е съобразено ТР № 6/2006г. на ВКС – т.4. Въззивното решение е в противоречие с практиката на ВАС и ВКС, съобразно която щом отчуждителното мероприятие е комплексно по своя характер не може да се приеме, че има свободна от застрояване и подлежаща на реституция площ.
Ответниците по касация С. К. С. и Д. И. С., гр. С., не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 20.04.2007г. по гр.д. № 1239/2005г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. К. С. срещу «Давекс» Е. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на УПИ, находящо се в гр. С., район «Слатина»,ул.»Момина чешма» 18, цялото с площ 400 кв.м., съставляващо поземлен имот 45, до кв.11, местността СПЗ «Слатина-юг». По реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./ е признато за установено по отношение на «Давекс» Е. , че С. К. С. е собственик на същия имот и дружеството е осъдено да му предаде владението.
Въззивният съд е приел, че ищецът е основал правото си на собственост по силата на сключен с родителите си договор за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане по нот.акт № 171/1995г. Имотът е бил отчужден по ЗТСУ за складова база на ДТП «Печатни произведения» като е включен в парцел ****.фактическо строителство в имота не е извършено и през 1985г. имотът е преотреден за улица като му е даден пл. № 45. Тази улица не е реализирана към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ в сила. Със заповед на кмета на Столична община о..08.1993г. и съобразно протокол на комисията по чл.265 ППЗТСУ/отм./, отуждаването е отменено, а отчужденият собственик е върнал полученото парично обезщетение. На 22.02.1994г. «Бърт» АД-Пловдив купува имотите, предоставени на ДФ «Книгоразпространение, един от които е складова база на ул. «. чешма» №18 от 46000кв.м. терен и 4500кв.м. застроена площ. Впоследствие имотът е внесен като апортна вноска в капитала на ответника «. От правна страна въззивният съд е приел,че съгласно чл.2 ЗВСНОИ за отчуждения собственик по ЗТСУ/отм./ възниква право на възстановяване, когато в отуждения имот не е започнало фактическо строителство. Имотът е бил отчужден за складова база, а след това преотреден за улица и фактическо строителство не е започнало. Възражението на ответника, че имотът има значение за функционалното използване на складовата база е прието за неоснователно, поради това, че не е прилежаща част към постройките и още от 1985г. е преотреден за улица. Заповедта за отмяна на отчуждаването е индивидуален административен акт, който в разглеждания случай е материално валиден и законосъобразен. Налице са условията на закона за възстановяване правото на собственост, поради което и държавата не е могла да прехвърли имота през 1994г. по приватизационна сделка на «Бърт» АД.
Поставеният от касатора въпрос по приложението на чл.2 и чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е от значение за изхода на делото, но не обуславя допускане на касационно обжалване в цитираната хипотеза, тъй като не е налице дадено от въззивния съд разрешение в противоречие с практиката на ВКС, а в съответствие с нея. Съобразено е и ТР № 6/2006г., ОСГК и трайната съдебна практика, съгласно които възстановяването на собствеността по ЗВСНОИ по благоустройствените закони става само в лимитивно посочените от него случаи и при наличието на предвидените условия. За настъпване на реституционния ефект е необходимо провеждане на административно производство, което завършва с издаване на административен акт. Този акт е непротивопоставим на лицата, които не са участвали в административното производство. В исковия процес по реда на косвения контрол за законосъобразност, който упражнява съдът, следва да се установи, дали са били налице предпоставките за издаване на административния акт.Въззивният съд е осъществил косвен съдебен контрол върху заповедта на кмета за отмяна на отчуждаването като е приел, че тя е материално законосъобразна. Изводите, че изпълнението на отчуждителното мероприятие не е започнало фактически, са направени въз основа на техническата експертиза и другите доказателства. Приетото от въззивния съд и упражненият от него косвен контрол в исковия процес върху заповедта на кмета за отмяна на отчуждаването по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. е в съответствие с т.4 на ТР №6/2006г., ОСГК. Ето защо не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Не са налице предпоставките и на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса относно комплексния характер на отчуждителното мероприятие. В разглеждания случай въззивният съд е приел от данните по делото и техническата експертиза,че е налице преотреждане през 1985г. на имота за улица и не е възприел тезата на касатора за комплексен характер на отчуждителното мероприятие. Изводите са основани на фактите по делото и е въпрос на неизпълнена доказателствена тежест установяване твърдението на касатора, че е налице комплексно мероприятие, което е осъществено като пречка за реституцията. Ето защо така поставеният от него въпрос в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и решенията на ВАС, на които се позовава, не могат да обосноват приложимост на хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и данни за направени такива.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.04.2009г. по гр.дело №2347/2007г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.