О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр.София, 18.01.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1321 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Н. З. от гр. К., против решението от 21.04.2009г., постановено по гр.д. №66/2009г. на Старозагорски окръжен съд, с което след като е отменено решението от 10.11.2008г. по гр.д. №2330/2007г. на Казанлъшки районен съд, в частта за вината, е признато за установено, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.
Жалбоподателката счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата М. Г. З. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение, в частта, с която е прието, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на съпругата, е постановено ново, с което е признато, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.
Въззивният съд е приел, че въззивната жалба на В. З. , въз основа на която е образувано въззивното производство, е подадена срещу първоинстанционното решение само в частта за вината. Приел е за недопустима молбата за допълване на въззивната жалба в хода на делото, с искане въззивната жалба да се счита подадена срещу цялото решение. Приел е за неоснователни доводите на жалбоподателката, че въззивната й жалба не отговаря на изискванията на чл.198, б.”в” и б.”г” от ГПК/отм./.
За да се обоснове допускането на касационното обжалване е необходимо аргументиране, че е налице произнасяне по правен въпрос, който налага намесата на касационната инстанция, за да наложи еднаквото му решаване от съдилищата.
В случая жалбоподателката е релевирала процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд служебно да следи за редовността на въззивната жалба. Счита, че този въпрос е решен от въззивния съд при противоречива практика на съдилищата. Представя решение на Видински окръжен съд и определение на Разградски окръжен съд, с които въззивният съд се е занимал служебно с редовността на въззивната жалба. В случая обаче въззивният съд не е дал друго разрешение на релевирания правен въпрос. Изводите на съда от извършената проверка за редовност на въззивната жалба се отнасят до съдържанието на конкретната въззивна жалба. Поради това и обстоятелството, че в единия от приложените съдебни актове въззивният съд е приел въззивната жалба за редовна, а в другия от приложените съдебни актове съдът е приел, че жалбата не отговаря на изискванията за редовност /поради невнесена дължимата държавна такса/, не може да обоснове извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
В изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката сочи и основание за допускане по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по въпроса относно допустимостта на въззивно решение, постановено по подадена от нея въззивна жалба, която според жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл.198, б.”в” от ГПК/отм/ – за посочване в какво се състои порочността на решението и на изискванията на чл.198, б.”г” от ГПК/отм./ – за посочване в какво се състои искането на жалбоподателя. Счита, че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Не е налице сочената от жалбоподателката хипотеза на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по релевирания от нея въпрос за допустимостта на въззивното решение при нередовност на въззивната жалба по чл.198, б.”г” от ГПК/отм./, има установена съдебна практика, която е в поддържания от нея смисъл. По релевирания от жалбоподателката въпрос за допустимостта на въззивното решение при нередовност на въззивната жалба по чл.198, б.”в” от ГПК/отм./, има задължителна практика на ВКС, за която няма основание да се приеме, че се нуждае от промяна. С тълкувателно решение №1/2000г. от 04.01.2001г. по гр.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, т.4, е прието, че въззивната жалба, в която не е посочено в какво се състои порочността на обжалваното решение, не се оставя без движение и не подлежи на връщане при неотстраняване на тази нейна нередовност, тъй като за вадивността и допустимостта на решението на първата инстанция въззивният съд следи служебно. В случая в съдържанието на въззивната жалба е посочено искането на жалбоподателката: съдът да уважи жалбата, като приеме, че вината за разстройството на брака е на ищеца. В тази насока са уточнени и обстоятелствата, които ще доказва с ангажираните доказателства във въвззивната инстанция. Поради това не е имало неяснота, че предмет на жалбата е решението на първата инстанция в частта за вината.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 21.04.2009г., постановено по гр.д. №66/2009г. на Старозагорски окръжен съд, по касационна жалба на В. Н. З..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: