ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51
гр. София, 24.10.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………………………………. през
две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛ А ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 3350 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. П. А. от гр. Д. срещу решение № 151 от 22.05.2008 г. по гр. д. № 828/06 г. на Окръжен съд гр. Х.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата З. „Марица“ /в ликвидация/ с. Н. надежда.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 782 от 29.09.2006 г. по гр. д. № 1807/05 г. на Районен съд гр. Х.. П. е ново решение, с което е отхвърлил предявения от Д. А. срещу З. „Марица“ /в ликвидация/ иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска въззивният съд е приел, че предварителният договор не може да се обяви за окончателен тъй като имотът не е достатъчно индивидуализиран, не е установено правото на собственост на прехвърлителя, а вписването на исковата молба е нередовно, тъй като то предхожда със седем месеца подаването на исковата молба и не е върху оригинал, а върху фотокопие на исковата молба. Освен това, процесиите имоти били отчуждени след вписване на исковата молба, но преди предявяване на иска.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл касае действителността на предварителния договор с оглед индивидуализацията на имота и конкуренцията на вписаната искова молба с продажбата на трето лице. Сочи се основание за касационно обжалване поради противоречива съдебна практика по чл. 280 ал. 1 т. 2 КТ. В тази хипотеза за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други съдилища по идентичен материалноправен или процесуалпоправен въпрос. Това налага да се сравни въззивното решение с цитираната в приложението съдебна практика.
Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС в посочените от касатора решения. Обобщено тя е в смисъл, че на купувач по предварителен договор за продажба на недвижим имот не е противопоставим договор за продажба на сьщия имот, сключен след вписването на исковата молба по чл. 19 ал. 3 ЗЗД. Този въпрос е съществен, но той не е спорен. Спорният въпрос е за редовността на вписването с оглед изискванията на чл. 12 от П. за вписванията. Касаторът не сочи противоречива съдебна практика за това, че договорът за продажба е противопоставим на нередовно вписана искова молба, поради което не е налице основание за допустимост на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 151 от 22.05.2008 г. по гр. д. № 828/06 г. на Окръжен съд гр. Х. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: