О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 20.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 920 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. И. М. против решение № 357 от 30.06.2011г. по гр.д.№ 523/2011г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 660 от 04.04.2011г. по гр.д.№ 4784/2010г. на Русенски РС. С последното са отхвърлени исковете, предявени от касаторката за съдебна делба против Й. П. И., Г. И. Д. и П. А. Д. на дворно место с площ 869 кв.м., находящо се в [населено място], [община], [улица], съставляващо УПИ ХV-71 от кв.7 ведно с построените в него масивна жилищна сграда с площ 48 кв.м., лятна кухня с площ 24 кв.м. второстепенна сграда с площ 27 кв.м., ведно с всички подобрения, иск за прогласяване нищожност на сделката покупко-продажба, сключена с н.а. № 59,т.І от 19.02.2009г. поради липса на съгласие и за симулативност на тази сделка, като прикриваща дарение.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – 69,ал.1 от ЗН, чл. 92 от ЗС и чл. 26, ал.1 пр.1 и ал.2 пр. пето от ЗЗД, за допуснати процесуални нарушения касаещи нотариалното производство и за необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани ясно и точно правни въпроси, които да са свързани с предмета на спора и да е разрешен при някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК. Не е наведено и нито едно от тези основания за допускане до касация.:
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като.не е обоснован материално правен въпрос. По същество оспорват жалбата, тъй като решението е правилно, съобразено със закона и доказателствата. Претендират разноски.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск за съдебна делба от Я. И. М. против Й. П. И., Г. И. Д. и П. А. Д. на дворно место с площ 869 кв.м., находящо се в [населено място], [община], [улица], съставляващо УПИ ХV-71 от кв.7 ведно с построените в него масивна жилищна сграда с площ 48 кв.м., лятна кухня с площ 24 кв.м. второстепенна сграда с площ 27 кв.м., ведно с всички подобрения, иск за прогласяване нищожност на сделката покупко-продажба, сключена с н.а. № 59,т.І от 19.02.2009г. поради липса на съгласие и за симулативност на тази сделка, като прикриваща дарение. Производството по иска по чл. 12, ал.2 от ЗН е прекратено с влязло в сила определение, а иск за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави не е предявен.
По делото е установено, че ищцата и ответницата Г. И. Д. са низходящи /деца/ на И. Д. И., починал на 01.01.2010г., а Й. П. И. е негова преживяла съпруга. И. и Й. И. са придобили процесния имот в режим на съпружеска общност, тъй като той е бил предмет на съдебна спогодба, извършена по време на брака им – на 14.03.1979г. с негови сънаследници с уравнение на дела му в пари. Кмета не може да удостоверява извършено плащане по съдебна спогодба, тъй като това е извън неговите правомощия. Тъй като плащането е станало по време на брака и защото останалата част от сградите са строени по време на брака, а и по приращение след извършената делба, целия имот, ведно с всички постройки в него, получен от И. Д. И. е станал съпружеска имуществена общност. Този извод е съобразен с чл. 19, ал.1 и 3 от СК от 1985г. /отм/ ПП № 5/1972г. на ВС. Двамата съпрузи са продали приживе с н.а. № 59,т.І от 19.02.2009г целия процесен имот на ответницата Г. И. Д. по време на брака й с П. А. Д.. Тази сделка е оспорена поради липса на съгласие с твърдение, че подписа не е положен от продавача, но СГрЕ са опровергали това твърдение, поради което този иск е отхвърлен. Твърдението за относителна симулация на сделката покупко-продажба по н.а. № 59,т.І/2009г. е следвало да се докаже от ищцата, защото е нейно и е изгодно за нея – чл. 154, ал.1 от ГПК. То е следвало да се докаже пълно и главно. С косвени доказателства и по предположение това твърдение не може да се приеме за доказано от съда.. Могло е да бъде доказано с всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания до колкото оспорването се извършва от трето лице – наследник, което не е било страна по сделката – чл. 165, ал.2 изр.2 от ГПК.. Съдът е приел, че нот. акт съставлява разписка за получените суми и това официално удостоверено изявление не е опровергано, поради което твърдението за симулативност е недоказано.
Липсата на формулиран правен въпрос, свързан с предмета на спора е достатъчно, за да не се допусне до касация обжалваното решение, съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Липсва и наведено основание за допускане до касация в приложеното към касационната жалба изложение. Развити са доводи за неправилност на решението, които покриват основанията по чл. 281 от ГПК, но те са различни от основанията за допускане до касация по чл. 280 ал.1 от ГПК Само ако обжалваното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК, съдът може да разглежда основанията по чл. 281 от ГПК за неправилност на решението. Тъй като не е обосновано нито едно от основанията за допускане, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Предвид този резултат и на основание чл. 78, ал.2 във вр. с чл. 81 от ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски до доказаните размери – на Й. П. И. и Г. И. Д. – по 100 лв., а на П. А. Д. – 200 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 357 от 30.06.2011г. по гр.д.№ 523/2011г. на Русенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Я. И. М..
Осъжда Я. И. М. да заплати на Й. П. И. и Г. И. Д. – по 100 лв., а на П. А. Д. – 200 лв. деловодни разноски за производството по допускане до касация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: