О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 23.01.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Любка Илиева
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 45 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
В касационната жалба на З. „Български имоти“АД се съдържа искане за спиране изпълнението на въззивното решение по реда на чл.282 ал.2 т.1 ГПК.
Касационната жалба на дружеството е срещу тази част от Решение № 69 от 09.10.2008 год. по т.д. № 149/2008 год. на Бургаския апелативен съд с която е оставено в сила решението от 27.05.2008 год. по гр.д. № 642/2007 год. на Бургаския окръжен съд. С него са били уважени в частичен размер субективно съединените искове на Е. М. Н. , С. И. А. , М. И. А. , Ж. И. А. , Х. И. А. , М. И. А. и Г. И. А. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, предявени срещу З. „Български имоти“АД. Ищците се легитимират като наследници на И. А. Н. – починал в резултат на ПТП на 28.12.2002 год. и са предявили при условията на евентуалност: 1./ Искове с правно основание чл.407 ал.1 вр.чл.405 (отм.) ТЗ срещу застрахователя на виновния водач на увреждащия автомобил З. „Български имоти“АД в общ размер от 6000 лв. за неимуществени вреди и иск на Е. Н. за имуществени вреди в размер на 1500 лв.; 2./ Иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу виновния водач Ефраим К. И.
Първоинстанционният съд е уважил субективно съединените искове за неимуществени в реди до общ размер от 46000 лв., като е ангажирал отговорността на И. за заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на деликта и до ИМ. Отхвърлил е субективно съединените искове в останалата им част, както и иска на Н. за имуществени вреди – разходи за погребението на наследодателя. Въззивният съд е бил сезиран с жалбите на З. „Български имоти“АД и на Е. Н. в частта досежно претенцията и за имуществени вреди. Приел е, че и двете жалби са частично основателни – намалил е с 1000 лв. обезщетението за неимуществени вреди на Н. и и е присъдил имуществени вреди в размер на 750 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Становището на касатора е, че произнасянето от въззивния съд по дължимостта на обезщетението за неимуществени вреди е в противоречие с разд.ІІІ т.2 на ППВС № 4/1961 год. и на ППВС № 5/1969 год. Същественият въпрос по който се е произнесъл БАС в противоречие с цитираните Постановления е за дължимостта на обезщетение на наследници с които наследодателят е бил в лоши взаимоотношения или в дълга фактическа раздяла.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното. Тезата за недължимост на обезщетението за неимуществени вреди, поради влошените съпружески и роднински контакти е била подържана от застрахователя и пред инстанциите по същество. Събрани са ангажираните и от двете страни гласни доказателства относно тези обстоятелства. Въз основа на тях, съдилищата са приели, че между наследодателя и неговата съпруга и между него и низходящите ми са съществували добри взаимоотношения, поради което и претенциите им за присъждане на неимуществени вреди са неоснователни. Т.е. не е налице твърдяното противоречие с т.2 на разд.ІІІ на ППВС № 4/1961 год. и допълващото я ППВС № 5/1969 год., доколкото кръгът на роднините е безпорен. Дали отношенията в семейството наистина са били добри или не е въпрос на доказване на твърдяните факти, но не съставлява противоречие със задължителната практика на ВС. Ако фактите и обстоятелствата биха били установени неправилно, то това евентуално би съставлявало основание по чл.281 ГПК за касиране на въззивния акт, ако касационен контрол би бил допуснат. Т.е. дори да е било допуснато нарушение , то е нарушение на фактите, а не на правото, поради което липсват основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Недопускането на касационен контрол е обуславящо и по отношение на основателността на искането за спиране на изпълнението на въззивното решение. Поради това и молбата по чл.282 ал.2 т.1 ГПК ще следва да бъде оставена без уважение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на тази част от Решение № 69 от 09.10.2008 год. по т.д. № 149/2008 год. на Бургаския апелативен съд с която е оставено в сила решението от 27.05.2008 год. по гр.д. № 642/2007 год. на Бургаския окръжен съд. ОСТАВЯ без уважение искането на З. „Български имоти“АД са спиране изпълнението на въззивното решение по реда и на основание чл.282 ал.2 т.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.