4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
гр. София, 15.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2155 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. – Мария Харамильо срещу определение № 248 от 20.03.2013г. по в. ч. гр. дело № 101/2013г. на Габровски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 30.01.2013г. по гр. дело № 619/2012г. на Габровски районен съд, с което е върната въззивната жалба на [фирма] срещу решение № 573 от 27.11.2012г. по гр. дело № 619/2012г. на Габровски районен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Като не е приложил нормата на чл. 51, ал. 2 и чл. 47, ал. 1 ГПК, въззивният съд е направил незаконосъобразен извод за просрочие на въззивната жалба. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на доводите на въззивния съд, че хипотезата на чл. 51 ГПК обхваща и случаи на неформални трудови и граждански правни отношения. Излага твърдения, че посоченото като получател на съобщението лице Емилия Л. М. не работи за адвокат Т. В. М., не са обвързани от трудови или граждански правоотношения. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „как следва да се установи дали е налице действително сътрудничество или трудовоправни отношения между пълномощника на страната по делото и лицето, посочено като получател на книжата; може ли съдебни книжа да бъдат връчвани по реда на чл. 51 ГПК на лице, за което не съществуват доказателства да работи и/или сътрудничи на пълномощник по делото; следва ли страната да ангажира доказателства, че не познава лицето, посочено като съгласно да получи книжата, и следва ли да доказва този отрицателен факт; необходимо ли е лицето, посочено като съгласно да получи съобщението, да бъде вписано в регистъра на адвокатските сътрудници към съответната адвокатска колегия.”
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. С. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като частният жалбоподател не е обосновал допълнителния селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа становище, че правната норма на чл. 51, ал. 1 ГПК е ясна и по приложението й има установена съдебна практика. Ответникът релевира и евентуални доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да потвърди разпореждането на Габровски районен съд, с което е върната въззивната жалба на ответника [фирма], въззивният съд е приел, че жалбата е просрочена. Като е констатирал, че решението е връчено на ответника чрез процесуалния му представител адв. Т. М. на посочения адрес на кантората й в адвокатското пълномощно и е получено от Емилия Л. М. с отбелязване, че същата е служител, който е съгласен да приеме съобщението, на 07.01.2013г., а въззивната жалба е подадена на 29.01.2013г., е направил извод, че същата е депозирана след срока, който е започнал да тече от 07.01.2013г. Изложил е съображения относно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ГПК и допустимост на връчване на съобщение за решението в кантората на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката, като хипотезата на посочения законов текст обхваща и случаите на неформални граждански договори, включително на всички служители, които работят при адвоката и които може да не са вписани като сътрудници. Въззивният съд е приел, че с оглед редовното връчване по чл. 51, ал. 1 ГПК районният съд не е бил длъжен да връчва съобщение и до дружеството по седалището му, още повече, че връчването е направено след връчването чрез процесуалния представител.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на частния жалбоподател за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай посочените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси се отнасят до приложението на чл. 51, ал. 1 ГПК и начина на установяване дали лицето, получило съобщението в кантората на упълномощения от страната процесуален представител – адвокат на адреса, посочен в адвокатското пълномощно, в качеството си на служител и със съгласието да го приеме, е в трудови правоотношения с адвоката, или правоотношение по граждански договор, или сътрудник, или се е намирало случайно в адвокатската кантора. Посочените въпроси са релевантни, тъй като от решаването им зависи преценката правилно ли е приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ГПК. Тези въпроси не са решени в противоречие с установената съдебна практика по приложението на посочената правна норма, съгласно която разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ГПК обхваща и неформални граждански договори, като установяването на трудови, или граждански, или други правоотношения между процесуалния представител на страната – адвокат и лицето, получило съобщенията в кантората на адвоката, в качеството му на служител, може да се извърши с допустимите съгласно разпоредбите в ГПК доказателствени средства. Връчената призовката, респективно съобщение представлява официален удостоверителен документ, поради което при твърдение, че лицето, получило съобщението като служител на процесуалния представител на страната на адреса, посочен в адвокатското пълномощно, не е служител, не работи, нито сътрудничи на адвоката, доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на страната, която се ползва от тях. В настоящия случай такива доказателства не са представени, поради което като е приел, че връчването на решението е извършено редовно съгласно чл. 51, ал. 1 ГПК, въззивният съд не се е отклонил от трайноустановената съдебна практика.
Поради липса на твърдяното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 248 от 20.03.2013г. по в. ч. гр. дело № 101/2013г. на Габровски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.