5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 3027/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
гр.София, 15.08.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 3027/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]/в несъст./, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.Д. от АК-В. срещу решението на Варненския апелативен съд № 75/18.03.2013 год., постановено по в.т.дело № 89/2013 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 1718/05.12.2012 год. по т.дело № 787/2012 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните на 18.04.2008 год. с нот.акт № 124 договор за продажба на недвижим имот-собственост на ищцовото дружество поради липса на съгласие – взето решение от ОС на съдружниците за отчуждаването му по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, евентуално – поради нарушение на посочената императивна правна норма на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил материалния закон, което е довело до погрешни крайни изводи досежно действителността на извършената отчуждителна сделка между двете дружества. Наведени са доводи, че е допуснато нарушение и на процесуалната разпоредба на чл.237, ал.1 ГПК, като е постановено съдебно решение по общия ред без да е зачетено направеното от ответника признание на предявения иск.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените два материалноправни въпроса: 1. Относно нищожността на сделка, сключена без валидно формирана воля на дружеството-продавач поради липса на решение на ОС на съдружниците за разпореждане с процесния недвижим имот. 2. Дали придобиването на недвижим имот въз основа на постановление за възлагане при публична продан е оригинерно или деривативно правно основание. Твърди противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по така поставените въпроси, позовавайки се на приложени към жалбата решения на ВКС. Поддържа наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалния въпрос за правната същност на признанието на иска по чл.237, ал.1 ГПК и дали то следва да се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото. Излага доводи, че по този въпрос липсва съдебна практика, а отговорът му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид внесени изменения в досегашния режим на признанието с новия ГПК от 2007 год.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.26, ал.2, евентуално ал.1 ЗЗД иск за прогласяване нищожност на сключения с ответника договор за продажба на недвижим имот – собственост на [фирма] поради липса на съгласие от страна на продавача, евентуално поради противоречие на закона – чл.137, ал.1, т.7 ТЗ. Анализирайки събраните по делото доказателства съдът е приел, че съгласието за извършване на процесната сделка е обективирано в издадения нотариален акт, подписан от законния представител на дружеството-продавач управителя С. Геворкян, както и от пълномощника на едноличния собственик на капитала на дружеството-купувач. При тези данни е направен решаващият извод, че липсата на решение по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ на ОС на съдружниците на ищцовото О. за отчуждаването на процесния недвижим имот не води до нищожност на договора, тъй като посочената разпоредба няма императивен характер, а решението на ОС не е елемент от фактическия състав на сделката и не засяга валидността на извършената продажба, поради което не е налице и хипотезата на чл.26, ал.1, пр.първо ЗЗД. Наведени са и допълнителни доводи, че сделката е породила валидно правно действие, тъй като няма противопоставяне от страна на двамата търговци след узнаването съгласно чл.301 ТЗ и не може да бъде призната за недействителна само по признание на ответника, още повече след като имотът вече е възложен и придобит от трето лице в изпълнително производство образувано срещу [фирма]. Съдът е отказал да постанови решение при признаване на иска от страна на ответника, като се е позовал на разпоредбата на чл.237, ал.3 ГПК, излагайки съображения, че ако признатото право противоречи на закона и добрите нрави следва да се постанови решение по общия ред.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационно обжалване поставеният материалноправен или процесуален въпрос трябва да е от съществено значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281, т.3 ГПК.
В случая, изхождайки от данните по конкретното дело и съдържанието на касационната жалба, релевантен за изхода на спора е само първият от поставените материалноправни въпроси – относно необходимостта на взето решение по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ на ОС на съдружниците на дружеството продавач на недвижим имот като условие за действителност на договора и волята на дружеството за извършване на отчуждителната сделка. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в ТР № 3/15.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС, на която обжалваното въззивно решение не противоречи. Съгласно т.1 от цитираното ТР, решение на ОС на О. по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот на дружеството, сключена от представляващия дружеството орган /управител или управители/. Решението по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не е елемент от фактическия състав на договора за продажба и няма правно значение за валидността му. Действията, извършени от управителя като волеизявяващ орган, обвързват дружеството, а подчинеността на управителя на решенията на ОС е от значение само във вътрешните отношения на О.. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС.
Вторият материалноправен въпрос – дали придобиването на недвижим имот въз основа на постановление за възлагане при публична продан е оригинерно или деривативно правно основание е ирелевантен, тъй като е без значение за крайния изход на спора и не е обусловил решаващия извод на съда при постановяването на обжалваното решение.
Не е налице и твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения процесуален въпрос за правната същност на признанието на иска по чл.237, ал.1 ГПК и дали то следва да се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Съгласно указанията дадени в т.4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона по смисъла на цитирания текст е насочено към преодоляване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна поради неточно тълкуване съдебна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Новият ГПК не дефинира съдържанието на института признание на иска, а урежда само неговите последици. Както и в предишната процесуална уредба, при признание на иска съдът се произнася с решение по същество по спорното материално право, така както е индивидуализирано с основанието и петитума на исковата молба. Съгласно чл.237, ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Това, обаче, не означава, че съдът е безусловно обвързан да уважи предявения иск съобразно признанието. Чл.237, ал.3 ГПК предвижда, че съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато признатото право противоречи на закона и добрите нрави /т.1/ или когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда /т.2/. Целта на ограничението е ясна и не се нуждае от тълкуване, а приложението му е изцяло в зависимост от данните по делото и се преценява за всеки конкретен случай. По този начин се предотвратява напр. признаване на права по нищожна сделка, избягва се заобикаляне на закона или воденето на симулиран процес.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 75/18.03.2013 год., постановено по в.т.дело № 89/2013 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ