ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 510
София, 16. април 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1299 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 148/29.06.2012 на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 756/2011, с което е потвърдено решение № 2186/16.03.2011 на Благоевградския районен съд по гр.д. № 2065/2007, с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване относителната недействителност на договор за дарение по чл. 135 ЗЗД и за отменяване на нотариалния акт за сделката по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Недоволна от решението е касаторката Л. М. Ц., представляван от адв. А. А. – Т. от Б., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правното значение на момента на придобиването на качеството кредитор при павловия иск и за обратното действието на развалянето на договора за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Л. А. К., И. В. К. и А. К. К., представлявани от адв. А. Б. от Б. я оспорват, като считат, че в касационната жалба не са формулирани правни въпроси, а доколкото може да бъдат открити такива, те нямат претендираното значение – въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че последиците от извършването на „увреждащото действие” преди възникването на качеството кредитор е уредено в чл. 135, ал. 3 ЗЗД, а развалянето на договора за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане има обратно действие.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като заветник на прехвърлителката и оспорва дарението на прехвърления имот, извършено от приобретателите на тяхната дъщеря преди да започне неизпълнението по алеаторния договор и преди предявяването на иска за развалянето му.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие със задължителната практиката на Върховния касационен съд (такава не е посочена и не съществува) нито се разрешават се противоречиво от съдилищата (не са представени влезли в сила съдебни актове, в които да е прието различно разрешение). Те нямат също значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като възивният съд е съобразил установената съдебна практика, че качеството кредитор по вземането за връщане на прехвърления имот възниква с първото неизпълнение по договора (чл. 135, ал. 1 и 2 ЗЗД), а когато увреждащата сделка е сключена преди този момент, е необходимо намерение за увреждане (чл. 135, ал. 3 ЗЗД); както и че развалянето на договора за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане има обратно действие, което не може да бъде противопоставено на трети лица, придобили права по вписани актове преди вписването на исковата молба за разваляне на договора.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на решение № 148/29.06.2012 на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 756/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.