ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 510
София, 17. юли 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2891 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 и чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 5079/06.03.2015 на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 2559/2015, с което е отменено определението от 21.07.2014 на Софийския районен съд по гр. д. № 12640/2013, като е допуснато обезпечение на предявените насрещни искове чрез налагане на възбрана върху недвижим имот и е оставена без разглеждане частната жалба на В. Х. Г..
Недоволен от определението е касаторът В. Х. Г., който го обжалва като счита, че въззивниаят съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността да бъде допуснато обезпечение на недопустим или вероятно неоснователен иск, както и че незаконосъобразно не е разгледана жалбата му срещу първоинстанционното определение.
Ответникът по частната жалба Д. П. К. изразява становище по нея, като счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че с обжалваното определение въззивният съд е допуснал обезпечение на предявен иск, намира, че в тази част определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл. 396, ал. 2 ГПК. В прекратителната част, в която е оставена без разглеждане частната жалба, въззивното определение е преграждащо и туря край на делото, поради което то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че за ищеца не е налице правен интерес да обжалва първоинстанционното определение, с което е отхвърлена молбата на Д. П. К. за допускане на обезпечение на предявените насрещни искове чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, поради което я е оставил без разглеждане. По частната жалба на ответника съдът е приел, че насрещните искове са допустими и вероятно основателни, налице е обезпечителна нужда, доколкото вземането надхвърля това по първоначалната искова молба, поради което е отменил първоинстанционното определение и е допуснал обезпечение.
В прекратителната част определението е правилно. Правният интерес произтича от естеството на търсената защита, а в случая постановеното първоинстанционно определение е било благоприятно за ищеца. Като е съобразил, че е обжалвано първоинстанционно определение, с което е отхвърлена молбата на ответника за допускане на обезпечение на предявените срещу ищеца насрещни искове, въззивният съд правилно е приел, че подадената от ищеца частна жалба е недопустима и я е оставил без разглеждане. Предвид изложеното, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила в тази част.
Касационното обжалване на определението в частта, в която е допусната исканата обезпечителна мярка следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Като разгледа частната касационна жалба и провери обжалваното определение, съдът намира, че правилно въззивният съд е приел, че предявеният насрещен иск е допустим, но неправилно е приел, че е вероятно основателен. Предявеният насрещен иск е за връщане на наемна цена, като се признава, че наемодателят е предоставил временно ползването на наетия имот, но не е негов собственик. Предявеният иск за връщане на платена наемна цена може да бъде определен като вероятно основателен, ако се твърди че временното ползване на наетата вещ в действителност не е предоставено, но правото на собственост върху наетата вещ е без значение за действието и изпълнението на сключения договор за наем.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5079/06.03.2015 на Софийския градски съд по ч. гр. д. № 2559/2015 в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба на В. Х. Г. срещу определението от 21.07.2014 на Софийския районен съд по гр. д. № 12640/2013.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5079/06.03.2015 на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 2559/2015.
ОТМЕНЯ определение № 5079/06.03.2015 на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 2559/2015.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. П. К. от София за допускане на обезпечение на предявените срещу В. Х. Г. от София насрещни искове за връщане на даденото без основание и за обезщетение за имуществените и неимуществените вреди от отдаването под наем на чужд имот, чрез налагането на възбрана та ГАРАЖ № 1 с площ 11,5 кв.м., находящ се в С., [улица].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.