3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.510
София, 21.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 843/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Г. П. от [населено място] против решение №616 от 13.04.2011 г. по т.д. № 607/2010г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – С– [населено място], чрез пълномощника си – адв. Ю. С. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел и посочил текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Заявил е, че „основния материалноправен въпрос в настоящето производство е съдържанието на понятието „търговска дейност” по смисъла на чл.13, ал.2 ЗМГО е чл.73,ал.1, и ал.2 от ЗМГО”. Изложил е своето разбиране за това понятие / възпроизведено от касационната жалба и поддържано в хода на цялото съдебно производство/като е направил оплакване за стеснителното и неправилно тълкуване на нормата от въззивния съд. Значимостта на този въпрос е мотивирана с това, че в зависимост от разрешаването му щял да „ възникне процесуалноправен проблем- определяне кръга и предмета на доказване в настоящето производство” и по-конкретно дали в предмета на доказване се включвало доказване за „ генерираната от ищеца печалба”. Посочено е, че този въпрос не бил намерил разрешение в практиката, поради което разрешаването му щяло да допринесе за развитие на правото и точното прилагане на закона. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от него въпрос, дори и да се приеме за релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,въпреки че е хипотетичен, намира своят директен отговор в законово разяснено понятие и е свързан със становището на страната за неправилност на решението, а не с мотивите на въззивния съд обосновава само общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито заявеното, че практиката на ВКС не съдържала отговори на поставените въпроси, нито разгледаното подробно от нея становище по поставения въпрос. Твърденията и доводите за необоснованост и неправилност на решението, както и обсъждане правилността на изводите на състава са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и са относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Извън това,въззивният съд е обосновал неоснователност на иска по мотиви, различни като решаващ негов извод от разясняването на понятието „ търговска дейност”/ по правната същност, на което нито в доктрината, нито в практиката съществува противоречивост”/ , а доколкото същото е коментирано и във връзка с оплакването на страната, то и касаторът е могъл да постави въпрос, с оглед тези мотиви, доколкто същите са обусловили постановеното решение, а не да поддържа необоснованост на изводите на състава, което е основание по чл.281 ГПК, а не по чл.280 ГПК. В тази връзка и разбирането на касатора, развито в контекста на защитната му теза за това какво следа да се разбира под обсъжданото понятие е ирелевантно спрямо основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като предпоставките на нормата следва да бъдат обективно обосновани, а не подчинени на довода за неудолетвореност на страната от постановения резултат.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №616 от 13.04.2011 г. по т.д. № 607/2010г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: